«Сантиментална разходка по Европа»

Иван ВазовСантиментална разходка по Европа Нека да оставя за една минутанашта румелийска столнина прочута.Искам да се дигна мислено, с духътгоре в небесата, из синята твърди яхнал на моита фантазия лека,да се впусна вихром в разходка далекаиз тайните горни ефирни вълнии да обиходя всичките страниот Волга до Таго, планински ил плоски,и то nota bene съвсем без разноски.Всичко, щото видя, вярно ще предам,тяхната природа ще опиша вами за да не бъде разказът ми гол,аз ще го поръся… с атическа сол.Ето ме възлизам в простора въздушенна мойта фантазйя, на ветра послушен.Птичетата малки, като доближатчудовище ново, бягат и цвърчат.Аз бърже се нося над гори, долини,Монблан — великанът, малък ми се чини,Дунавът е бара, Одер се люлейв пределите, дето бирата се лей.Кой е тоя старец в държавата осмас глава увенчана само със три косма,с увиснали вежди, с сърдито чело,което предсказва нещо недобро?!Той се е замислил кат някой художникили кат оракул въз своя триножники всички съседи със напрегнат взорчакат, за да чуят някой приговор.Една тъмна дума, една повеч бръчкана чело му дигат страх, тревоги, глъчка.Неговите чада две са в тоя мир:немското единство и военний мир.Напред! Ей ме вече във земята мила,що света е сявга с чудеса дивила,що на вси народи служи за модели от чийто красен, плодовит пределидат ни обилно, кат дар от небето,се идеи нови и шампоанско вето.във нейния център — новий Вавилон,на модите люлка, на грацийте — трон,Содом, рай и пъкъл, и вертеп развратен,за всичките впрочем магнит непонятен —в тоз център единствен, в шумът и мирътвеликите мисли поникват, растъти форма добиват и уцлашват века.Там най-първо чу се гласът на човека,там топорът първен удари със бясв самият й корен тиранската власт.Там викът: „Свобода!“ пръв път се разнесе!Бухтя революция, марселеза пе сеи летя кат бясна — крилат херувим —през битките страшни, в победния дим!Там наголемяха цял ред великани:Волтери — пророци, Дантони заклании Бонапарт грозний, бог на гръм и страх!Исторйята йоще трепери от тях!Кой е този остров, потопен в моретаи пълен с машини, с пари, с колелета?В мъглата му вечна Джон Бул е запрян,той от вси народи получава дан.Бомбай, Суец, Малта, Гибралтар, Канадаса верига яка, с коя света влада.Неговият идол от край и до днесноси страшно име: хладний интерес.Ирландия бедна, Индия богатана тоз идол тежък пъшкат под ногата.А там — в един ъгъл стои дипломати пише романи. Той ми е познат.Неговата слава далеч се е чула;потомък на Юда, брат на Велзевула,