Ти, жена невинна,
ангелска жена,
ти красна вербина,
ти цвете в градина,
пълно с миризма!
На ъгъла на улица Славянска и Преслав, близо до военното министерство, има вехта, бедна дъсчена къщица с малко чудата направа, вапцана зелено, с тъмно джамлъче към улицата. Жалкост, скръб вее от това унижено жилище, сякаш засрамено, че се намира на такова видно място в столицата.
До преди няколко месеца често излизаше от тая къщица един застарял човек, дебел и къс, с голяма бяла брада, която се спускаше от едно червеникаво, изприщено и сипаничево лице, без никакво особено изражение, но крайно отласкателно по своята физическа безобразност.
Тоя човек беше Димитър Великсин, поетът.
Малцина в столицата познават тоя злополучен на вид старец, неговото име никъде се не слушаше, неговото съществувание никой не подозираше и не се интересуваше от него. Забравен от всички — и той бе забравил всички. Той избягваше всяко запознанство и се затваряше в една мизантропска самота, която всеки ден ставаше по-голяма около него. Той беше нещастен човек.
Казах: никой го не познаваше — не, тоя отшелник, тоя саможивец беше оставил на света няколко сладки стихотворения и всеки, който люби поезията, ще си спомни с услада тия хармонически звукове на една занемяла муза:
Ти, жена невинна,ангелска жена,ти красна вербинати цвете в градина,пълно с миризма!При какъв трън гнусенгниеш сега ти,при простак безвкусен,при Тирсит намусенангелът седи!Ние притежаваме поети, които са напечатали и печатат цели томове със стихове ритмовани и неритмовани, и ни един стих не се е запечатал в паметта на някого, защото не са говорили на човешкото сърце, не са будили добрите струни в човешката душа. Великсин е написал само няколко и ние ги знаем. Само за това той има право на нашето внимание и на нашето съжаление. Защото колко са у нас ония поети, които са успели да заронят в душевния ни мир няколко светли чувства, да оставят няколко благородни отклици от добро и милост?
За Великсина Ботев казваше в кафенето на Ганча Габровеца в Галац: — Аз съм поет по душа, Великсин е поет по изкуство.
Комментарии к книге «Велик син (Животописна беседа)», Иван Вазов
Всего 0 комментариев