«Париж има почивен ден»

Бележки за Париж:

Париж се намира в Европа, столица е на Франция и има Айфелова кула. Не граничи с други градове.

Нощес пак заваля сняг. Церовата гора над Черказки още не бе прибрала соковете си в земята и дърветата почнаха да се пукат от студ. Те гърмяха през цялата нощ и селяните, като ги слушаха, мислеха, че сутринта трябва да впрегнат шейните и да отидат горе на баира да си насекат дърва.

Кравите се намъшиха от студа и млякото им секна. Свинете провряха навън муцуните си, помирисаха снега, позамижаха и се вглъбиха в себе си: те се бояха от снега — не знаеха защо, но се бояха много. Магаретата тръгнаха из улиците и тъй високо вдигаха краката си, като че маршируваха. Жената на Гоца Герасков бе забравила прането на двора и щом почна да го събира, цялото се накърши — толкова крехко бе станало.

Самият Гоца Герасков, който цяла нощ бе слушал трясъка на Церовата гора и знаеше, че млякото на кравите ще секне, гледаше жена си как събира заледеното пране и си мислеше, че ще бъде най-добре да си приготви ногавиците от пърчова кожа. Бяха поизсъхнали, но той ги намокри и почна да ги връзва на нозете си. Тези ногавици един гмитровченин му ги ощави миналото лято и тъй добре ги ощави, че никаква миризма на пръч не остана в кожата. Мислеше си, че в Париж едва ли имат такива ногавици, пък ако имат, най-много от козя или овча кожа да са. В Париж имало Айфелова кула, но кулата не е ногавица да си я туриш на краката.

Както и да е, Гоце Герасков взе ножа си, сбогува се с жената и й каза да не реве, защото той ще се върне. Жената стискаше замръзналото пране, а то се трошеше и падаше на купчина в краката й. Тя ревеше и казваше на мъжа си да й купи една шамия от Париж и да си облича пуловера, а той, без да се обръща, мърмореше: женски работи, пуловера да си обличал! Да не е дете — ако тя иска да знае, той даже няма и да го съблича! Ама има ли смисъл всичко да се обяснява на жените! Колкото повече им обясняваш, толкова повече няма да разберат.