«Езикът наш»

Иван Вазов Езикът наш

„В новозавоюваните земи войници, чиновници и офицери се мъчат да говорят на населението по сръбски, когато самото население много добре разбира български език.“

(Из статията на един вестник)

„О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш!…

Ти, болгарино непрельщайся, знай свой род и язик!“

Паисий О, да, Паисие: речта ти беше права в ония тъмни дни — и днес е я такава: народа наш по труд, по чест, по меч велик — по липса на любов към свойто как е малък — по рабския поклон по чуждото! — и жалък с туй незачитанье на родний си език! Тоз хубавий език, и звучен, и кристален, във наший собствен дом е гостенин печален: във дрипи, настрана стои оттикнат днес. И тоя най-скъп дар помежду даровете, щит, нас от гибел, смърт пазил през вековете, не любим, не ценим — на чужди правим чест. На тоз език и днес се радваме и плачем, но ний се не гордейм със него, не го тачим — едва ли пред света не ни докарва срам. Туй, що е българско, е много долньо, диво, о, чуждото за нас е скъпо и красиво! О, чуждо любим ний! О, чуждо дйте нам! Мнозина ли сме ний — пир, път ли сбрал ни тамо, — едничък чужденец намери ли се само, на неговий език завчас ще загълчим! И вред си робското разнасяме смиренье, доховна нищета и самоуниженье — от миналите дни печат неизличим! Език свещен, нам страж и в вековете дални, чудесно сечиво за творби идеални, от твойта красота кога ще се омайм? Съкровище си ти, но то кому е драго? от всичките блага най-скъпоценно благо на-малко те скъпим, ний даже те не знайм! Има ли ще народ кой себе си почита, светата родна реч така да не зачита Паисие, ти бе — та и сега си прав! Скокни из гроба си, де влезе с жлъч отровен от наший срам тогаз, и с глас сърдит, гръмовен излей въз нази днес пророческий си гняв! Януари 1916

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Калина Григорова и Мартин Митов, октомври-декември 1999

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-01-12 19:50:00

Реклама на сайте