«Езикът наш»

Иван ВазовЕзикът наш

„В новозавоюваните земи войници, чиновници и офицери се мъчат да говорят на населението по сръбски, когато самото население много добре разбира български език.“

(Из статията на един вестник)

„О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш!…

Ти, болгарино непрельщайся, знай свой род и язик!“

Паисий О, да, Паисие: речта ти беше правав ония тъмни дни — и днес е я такава:народа наш по труд, по чест, по меч велик —по липса на любов към свойто как е малък —по рабския поклон по чуждото! — и жалъкс туй незачитанье на родний си език!Тоз хубавий език, и звучен, и кристален,във наший собствен дом е гостенин печален:във дрипи, настрана стои оттикнат днес.И тоя най-скъп дар помежду даровете,щит, нас от гибел, смърт пазил през вековете,не любим, не ценим — на чужди правим чест.На тоз език и днес се радваме и плачем,но ний се не гордейм със него, не го тачим —едва ли пред света не ни докарва срам.Туй, що е българско, е много долньо, диво,о, чуждото за нас е скъпо и красиво!О, чуждо любим ний! О, чуждо дйте нам!Мнозина ли сме ний — пир, път ли сбрал ни тамо, —едничък чужденец намери ли се само,на неговий език завчас ще загълчим!И вред си робското разнасяме смиренье,доховна нищета и самоуниженье —от миналите дни печат неизличим!Език свещен, нам страж и в вековете дални,чудесно сечиво за творби идеални,от твойта красота кога ще се омайм?Съкровище си ти, но то кому е драго?от всичките блага най-скъпоценно благона-малко те скъпим, ний даже те не знайм!Има ли ще народ кой себе си почита,светата родна реч така да не зачитаПаисие, ти бе — та и сега си прав!Скокни из гроба си, де влезе с жлъч отровенот наший срам тогаз, и с глас сърдит, гръмовенизлей въз нази днес пророческий си гняв!Януари 1916 Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Калина Григорова и Мартин Митов, октомври-декември 1999

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4909]

Последна редакция: 2008-01-12 19:50:00

Реклама на сайте