«Писмо до г-на Вацова»

Иван ВазовПисмо до г-на Вацова Днес, като на двора ноемврия владаи снегьт на едри парцали се падаи в мъгли студени Балкана е скрит,и денят е мрачен, и мразът сърдит;а аз пьк спокойно в топлата си стаясладко се прозявам и самси не знаящо да сторя друго да се развлеча,имам сега, друже, с теб да погълча,да ти драсна нещо в сихове шутливикак аз преминувам в тез усои диви.Утром, като стана, мия се напред,после — хай на служба, после на обед,после — пак на служба и като намерядома нещо гостба, сядам на вечеря.По шест часът лягам, цяла нощ спа сам,утре пак на служба, спа, вечерям, ям;твърде малко мисля, вестници приемами по-друго нещо да ти кажа немам.Но с тез малко реда не ща свърша аз,че хартия плащам и за поща, да-с,затова ща взема да ти очъртавамградът, обществото, дето прозябавам,чети мойто писмо, кат ти досади,от мен воля имаш, в пещта го гуди.        Гогол да бях ази, при нашите хора,щях да спиша нещо, като Ревизора.Тук ще найдеш люде, типове таквиз,що не ще да срещнеш от Крим до Париз.Нашите граждане в нищо нужда нямат,техний идеал е само за да дрямат,и за клуб им служи Вакуфският хан,де едвам се виждат в гъстият думан.Там с чаши в ръцете, с важност дипломатскамислат, разсуждават, вдигат мълва адскапо въпроси важни, що Бисмарка самще да сбъркат, както (пример да ти дам)за куцото куче на доктор Драганаи за трите коня на дяда Ивана.Другаде от тука говор и гърмежти не би намерил, да търсиш със свещ!Школото е, казват, засега открито,но от двайсет годин с гнила не набито;кой кого там учи, да кажа не знам,та и гражданете знаят туй едвам,а таз ревност, гледам, няма да изстине.За читалня, чувам, че от три годинимисъл се й родила да се основе,председател има, но без членове.Казват, че очакват буря да избухне,та Чарши-джамия съвсем да се рухнеи тогаз без друго ще въздигнат тамвъз нейното място на музите храм.Дано скоро доде туй желано бедствье,инак ще да чакат до второ пришествье.Градът, впрочем, ази чист бих назовал,да не беше пълен с купища и кал.В улиците криви течат мътни бари.В душните кафета агите в шалварис чубуци в ръката вкушават покой.Лавки, магазии, дюкяни безбройнадлъж се простират, де бедний Израил,от цял свят изгонен, тук е цял утраял.Ханищата вети, по възточний вкус,са прашни, вонещи, дори да те й гнус,и доскоро, тука странник който беше,кат в Сахара нему гладна смърт грозеше.Младежите наши са празни кат мях,вестник да похванат считат го за грях,а някои още, по модата вета,братуват с Исмета и пеят манета…Службашите, хеле, прават ти ефект