«Всичко пада (или Ентусиазъм и опортюнизъм)»

Иван Вазов Всичко пада или Ентусиазъм и опортюнизъм

I

Добре, светът умей по-опитен да бъде; на смешното се смей, на кривото се сръди. Той знае да шуми, когато шум е нужно, или да се ломи пред силата послушно. Сега е зъл и строг, след малко се превива, на вихъра жесток насреща не отива.

II

Припомням си часът, когато окол мене, омаян чух гласът на общото вълненье; когато тез слова екнаха: срам, тирану! И в славната мълва бе всичко разиграно. Днес сън на мъртъвци наоколо настая, предишните борци не мога да позная. И виждам ги безспир — приятели, другари — че търсят отдих, мир, кат инвалиди стари. От ден на ден кръгът на тях по-тесен става, възторгът и гневът сгоряха, като плява. А аз стоя корав и в общата зараза един се виждам прав, един враждата паза. И търса потик нов, кат тях да не задряма, за бой съм пак готов, но бойно поле няма. Най-буйните мълчат вълната веч е пяна, и силите мъждат, и вяра не остана.

III

Ех, лягайте сега, отрудени герои! Народната тъга да ви не безпокои. Народът — тоз народ, ту сган, ту лед, ту пламен, днес бог, а утре скот в кошарата примамен; комуто вий умът безжалостно въртяхте, и в мракът, и в шумът сърцето му ловяхте, той нека да търпи, смутен, изгубен в мрака! Когато вам се спи, той нека да почака! Игра не е ли той на вашите прищевки? Вкушавайте покой, водители и девки!

IV

Ах, днес е тъмен час! Народът ни линее, снишава се по раст и по душа дребнее. Не сме в оние дни на робството, в които тъй много светлини блещяха страховито, кога едничък лик изпълняше простора и някой смъртен вик измиваше позора, тогаз под тъмний свод на злото, що вскотява, юнаци тоз народ способен бе да дава! И за идея ний броехме мъченици… О, Левски! Ботев! Вий не бехте политици!

V

Но нищо. Моят дух хвана да се смирява; на здравий разум глух не трябва да остава. Да клюмаш, да мълчиш е днес удобно време… Не е добре да бдиш, когато всякой дреме. Недей стоя един, когато всичко пада: знай, бука огнен клин убива без пощада! А той — народа клет, кат стадо боязливо, без позив, без съвет озърта се сънливо. И всите главатари за кокал зъби точат: ах, при таквиз овчари вълкът е по за почет! Януари 1882

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00

Реклама на сайте