«Нейната история»

— Здравейте, здравей, всъщност. — Поправи се тя. — Знаеш ли, не издържам повече, затова ти се обаждам, трябва ми мнението ти, иначе ще превъртя…

— Слушам те, Мая.

— Не, не, трябва да те видя, не става за телефон, да дойда ли? — помоли тя.

— Разбира се, ела, сигурен съм, че зад нетърпението ти стои нещо важно.

— Измъчва ме от няколко седмици, ама и откъде се пръкна… — тя говореше нестройно. — Не мога да спя нощем, един сюжет — събужда ме, дълбае в мен, какво ти, изкорубена съм!

— Хм, и още колко щеше да чакаш? Тръгвай! — и затвори.

За него, писателят с име, беше понятно лутането, неспокойното почти влудяващо търсене на смисъл, на вътък незаклещен в думи, а освободил се, прелетял над битието им оттатък някъде, където вдъхновението ставаше внушение.

Изживяваше го всеки път, с всяка книга. Постигаше го едва когато се потопеше, когато образът го превземеше, до самоотричане, до самоизличаване. Беше черно, неблагодарно, отчайващо ровене в къртичина. Затова я разбираше, тя беше млада, правеше първите плахи опити да овладява думите, да изплува от блатистото им привличане. А той й помагаше, доколкото изобщо можеше да се помага, когато мисълта е склонна поеднакво да пирува, свещенодейства и убива.

Мая потреперваше всеки път, когато го посещаваше, задъхваше се, но не от стълбите до дома му. Той я поканваше в кабинета си, настаняваше я в удобното кресло срещу бюрото си, сядаше зад него и предварително я подсещаше да не му говори на „Вие“.

Сега му се стори по-бледа от обикновено, тревожна, нервна дори.

— Даа, виждам, не те е пощадило, като за начало си го изписала на лицето си. — каза й той, докато палеше цигара.

Тя кимна. Въздъхна и започна:

— Това е „Нейната история“… Може би, може би, ако не беше толкова неприлично красива, ако крехката й физика не правеше впечатление дори на случайните и безразличните влезли да изгълтат по едно кафе. Ако с пъргавите си движения между масите не събуждаше желание за обгрижване, за закрила. Ако не се беше появил Имад, ако освен нежната хармония на листопадно русата й коса и синьото в очите не бе поискал и душата й. Ако…