«Паметниците на България»

Иван Вазов Паметниците на България

Българио, Българио, прекрасна си страна, но бедна си, Българио, от славна старина. По твойте злачни брягове и голи върхове — ни спомени, ни знакове от бивши векове. Тук всичко е загинало и в бурена мълчи, на твойто старо минало и гроба не личи. Тук векове владала си, но няма диря, знак. Падала си, ставала си, но се покрита с мрак. На нашите ламтения не даваш ответ леп, изкуството и гения не са живели в теб; не са те обезсмъртени ни в мрамор, ни в метал, тук-там стени разкъртени докаруват ни жал. И твоята история — изтрити редове — честта пред нас отвори я за нови ядове. Тя кървава и страшна е, ред промахи, беди, набедница всегдашна е на нашите деди. Те дойдоха, заминаха случайно в тоя свет, без Косово загинаха, умряха без завет. Българио, имала си добри и лоши дни, но гола си, остала си без славни старини. С великите предания не си съгряна ти: едни възпоминания за срам, за теготи. Но се едно: обичам те, о, родино света, с триндафили накичам те и с лаврови листа; обичам те, защото си за обич, милий край, с позора си, с теглото си ти пак си земен рай. Ти даде ми милувката, и първия покров, във теб приех цалувката на първата любов. Във теб узнах търпеньето и горката съдба, и рано йощ в мъченьето привикнах на борба. Във твойто унижение и горести свети аз черпя вдъхновение за песни, за мечти. Обичам те, защото си нещастна и света, защото по челото си опръскана с калта. Защото си обидена от злобната съдба, от всички ненавидена, със всичките в борба. Защото свойте грешки ти стократно изплати, и в мъките най-тежките велика стана ти. Защото ти в неравната борба биде юнак, и имаш Шипка славната и кървавий Батак. Те днес са Пантеона ти и твоя Колизей, светила в небосклона ти и вечни мавзолей. На вековете бремето, ни ударите зли, ни бурите, ни времето не могат ги свали. Те нови са създания на твоите деца, дела от кръв, страдания, от сили и сърца. Недей тъжи, Българио, не гледай наназад, пред теб стои, Българио, нов кръгозор и свят. Недей жали умрялото: прахът е прах, немей, пред теб стои началото и бъдещето грей. Гради във него лепости, създавай, работи, но не стени и крепости с грамадни висоти от тухли и от камъци — да траят векове, а сгради, кули, замъци от честни трудове, от жъртви и усилия за работи свети, що плесенът изгнилия не смей да посети. Юли 1883

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00

Реклама на сайте