«Оживелите кости»

Иван ВазовОживелите кости Съдбата, що дарувана птичето гнездо,на скитник кораб завет,на дивий звяр легло,и мене — скитник беден —най-после съжалии кътче на земятами малко отдели.При старо гробе турско1аз дом си основах,но много прашни костиот тамо изкопах.Да, кости и останкиот стари векове,и черепи изгнилина мъртви родове.Но призраци ужаснидойдоха през нощта.„Кяфире! — те крещяха, —как имаш дързостта?Тук никой крак невернине бе стъпал до днес,сега сме поругани,изфърлени без чест.Какво позорно време!Кой би изтраял туй?Или пророкът вечене види и не чуй!?“О, сенки, аз им рекох,идете си назад,потайте се в земята,не сте за тоя свят.Не само ваште гробиразфърляха без ред:преврати по-ужаснище видите навред.Кат някой вихър буендойдохте един ден,заглъхнахте във бурен,мухлясахте във лен.И нивата, в коятоминахте без следи,сега е с благодатнипрорязана бразди.Вий мъртви сте, но чуйте:властта ви се срути,по нашите полетасвободата цъфти.Бесила и гробовевий сяхте в тез места —днес паметници славниучудват тук света.Предания вековнина натиск и развратдух нови ги заместимир, правда, благодат.Идете си, о, сенкина миналите дни,тук странни сте, тук нямакакво да ви плени.Добре влезнахте в гробапри вашите деди,със умове заспали,с мирясали гърди.Сега защо станахте?На чий дойдохте зов?Умрялото не будини милост, ни любов.Върнете се, прахът визлодейски нека спи:добре поне, че кроткоземята го търпи. Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5176]

Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00

1

Гробищата Орта-Мезар в Пловдив

(обратно) Реклама на сайте