«Градът»

Те се срещнаха през дъжделива сутрин сред Пустинята: — белият човек идеше от север, а смуглият караше в шатрите своите мокри камили. Обилен дъжд ручеше и стъпките затъваха в пясъка. По гърба на пясъчните планини се врязваха дълбоки бразди — и цялата пустиня приличаше на нива, която Аллах е разорал през нощта.

Земята бе напукана като лице, опърлено от жесток симун.

Белият вървеше като волен скитник, чиято коса са развявали вси ветрове на земята — и лицето му бе обгорено от Слънцето на много градове и пустини. Неговите спомени бяха записани в погледа му — и в смелите движения на ръцете му играеше опасен опит на цял живот, преживяван в Буря и Беда.

А смуглият караше кротко камилите си — и лениво изцеждаше водата от дългата си дреха. В мудните му стъпки личеше морно спокойствие на Пустиня — и пъргавото клатене на раменете издаваше вяра на мощен недоволник. Неговите мишци бяха силни като стави на леопард, а в погледа му мълчеше мъдрост на вековна притча.

— — — — — — — — —

Там се срещнаха те — сред Пустинята — само двама: белият и смуглият.

И те се погледнаха един друг — гаче ли бяха дошли да делят безкрайните пясъци: погледнаха се като два властелина, които си оспорват Пустинята.

— — — — — — — — —

— Отде идеш, сахеб?

— От земята, дето лете цъфтят модри теменуги, а зиме по горите лежат преспи сняг.

Дъждът валеше на дълги, морни чърти — пясъкът кипеше, а кални реки мъкнеха към оазите едри кълба пясък.

Небето бе мъртво и навъсено като бедуин, комуто смелци са отвлекли камилите.

— Коя е майка ти, сахеб?

— Умря, кога бях дете — и аз не помня целувката на някоя жена…

Над тях висеше Небето като грамаден кактус, впил бодли в Земята — а над пясъка се носеха гъсти пари и забуляха небосклона от край до край.

— — — — — — — — —

— Що дириш при черните, сахеб?

— Дойдох да видя безмълвието на горещи пясъци и да чуя звъна на слънчеви лъчи.

Камилите клатеха изтегнали шии — и обръщаха глави да видят тръгнал ли е господарят им. От ленените покривки течеше жълта вода по дългите нозе на животните.

— Къде отиваш, сахеб?

— При смуглите моми, чиито очи бляскат като нож, а целувката им е стръвна като прегръдка на тигър.

— — — — — — — — —

Червена чърта преряза небосклона — и надалек се откърти лента синьо небе. Дъждът валеше на едри капки и дълбаеше дупки в пясъка.