«Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница»

Не се притеснявайте! Бог познава съкровените ни желания, дори и да не сме посветили много време в молитви. Но наистина много рядко минаваше през Дупница и там не всичко му беше така известно. Сравнително добре помнеше гарата и сега с уверена крачка напредваше нататък. Когато я наближи, сви във входа на един блок, в който живееше Буги Б, изкачи стълбищата (тъй като в асансьора се бе изходил старият шегобиец — Марти Пушката; Пушката всъщност от дълго обмисляше да патентова този номер и да стане известен) и на етажа на Буги забеляза нещо, което леко го изненада. Един младеж — небезизвестният дон Руйчо, държейки чанта в ръка, се засили към вратата на апартамента с цел да я разбие, но останал на един крак загуби опора и падна. Тъй като смяташе, че има някаква мисия, дон Руйчо се изправи и по всичко личеше, че този път ще използва рамото си, за да остане стабилен. Засили се, но не уцели. Бог знаеше, че е върнал времето с няколко дни назад, но все пак му стана кофти за дона, тъй като му беше симпатичен. В този миг обаче от апартамента долетя някакъв шум, тихо шумолене като от найлонка, после ручене на течност, все едно течеше бронз или нещо подобно. После вратата се отвори, а бравата се разглоби от само себе си. Буги стоеше по елегантна пижама с бронзови шарки на места, с едра верига на шията с катинар. С дона огледаха частите на бравата и влязоха в спалнята. Бог също се промъкна и когато влезе при тях, скива не дотам чист, но с въображение спретнат един кът в стил клош-пънк. Изглежда Буги бе свястно момче и състрадателен тип, тъй като много пъти бе приютявал скитници в дома си, което личеше по оставените от тях ценни мисли под формата на надписи по стените.

Бог направи няколко канадски борби с бълхите в ъгъла и внимава да пази тишина, за да не стресне двамата, че както бяха уморени и леко пияни, щяха да си помислят, че халюцинират. Като свършиха разговора, дон Руйчо си тръгна, а Буги го последва да го изпрати. Бог, силно впечатлен от казаното, макар неяснотата на изразяването, от мястото си се взря в трапезата с килнато празно шише и фасове. Извади от пазвата си плик, на който с едри букви пишеше „ПИСМО“ и го остави на едно шкафче.

— Ще ти трябват ли някакви инструменти, копеле, за да поправим бравата? — дон Руйчо нежно гледаше паянтовата врата, която в миналото бе разбивал някой и друг път.