«Предговор»

На Нокс Бъргър, десет дни по-голям от мен.

Той ми беше много добър баща.

„Внимавайте с всички начинания, които изискват нови дрехи.“

Торо

Пред вас е една ретроспективна експозиция на по-кратките творби на Кърт Вонегът, младши — старият Вонегът все още до голяма степен е с нас, а аз все още съм до голяма степен Вонегът. Някъде в Германия има един поток на име Вон. Той е източникът на странното ми име.

Писател съм от 1949 година. Учил съм се сам. Нямам теории за писането, които да помогнат на другите. Когато пиша, чисто и просто ставам това, което изглежда трябва да стана. Висок съм метър осемдесет и осем, тежа близо сто килограма и движенията ми са много лошо координирани — освен, когато плувам. Всичкото това взето назаем месо участва в писането.

Във водата съм красив.

Баща ми и дядо ми по бащина линия бяха архитекти в Индианаполис, Индиана, където съм роден. Дядо ми по майчина линия притежаваше там пивоварна. Бирата му, която беше Lieber Lager, спечели златен медал на Парижкото изложение. Тайната съставка беше кафе.

Единственият ми брат, осем години по-голям от мен, е добър учен. Занимава се с физика на облаците. Името му е Бърнард и е по-смешен от мен. Помня едно писмо, което написа, след като донесоха от родилния дом първото му дете, Питър. „И ето ме сега — започваше писмото, — чистя лайна буквално от всичко.“

Единствената ми сестра, пет години по-голяма от мен, умря на четирийсет. Тя също беше над метър и осемдесет висока — до ангстрьом или нещо подобно. Беше божествена на вид и грациозна — във или извън водата. Беше скулпторка. Беше кръстена Алис, но отричаше да е Алис. Бях съгласен с нея. Всички бяха съгласни. Може би някога в сънищата си ще разбера истинското й име.

Думите й преди да умре бяха: „Няма болка“. Добри думи за смъртник. Уби я ракът.

И сега си давам сметка, че две от главните теми на моите романи са изказани от брат ми и сестра ми: „И ето ме сега, чистя лайна буквално от всичко“ и „Няма болка“. Тази книга се състои от мостри на нещата, които продавах, за да финансирам написването на романите си. В нея човек вижда плодовете на Свободната инициатива.