Председателят на Обединението едва не падна от стола. Бузите му посивяха, долната челюст увисна, а суровите сини очи зад контактните лещи загубиха обичайната си проницателност и станаха направо глупави. Бен Холидей бавно се завъртя на стола и се втренчи в нюйоркските небостъргачи, сякаш искаше да се убеди, че все още живее в двайсет и първи век — златния век на науката.
Оттатък прозореца не се виждаха вещици, яхнали метли.
Като се посъвзе, Холидей се обърна към белокосия мъж, седнал на другата страна на бюрото. Доктор Елтън Форд изобщо не приличаше на граф Калиостро, а на това, което бе всъщност — най-великият жив психолог.
— И какво казахте? — неуверено попита Холидей.
Форд с педантична прецизност докосна двата си показалеца.
— Вече чухте. Цялата работа е в призраците. Вашата антарктическа база е завладяна от призрак.
— Шегувате се — в гласа на Холидей прозвуча надежда.
— Просто представям теорията си в най-опростена форма. Естествено, не мога да я докажа без изследвания на място.
— Призраци?!
Сянка на усмивка пробяга по устните на Форд.
— Без бели наметала и звънтящи вериги. Този призрак не противоречи на логиката, господин Холидей, и няма нищо общо със суеверията. Той може да се появи само във века на науката, в средновековен замък би бил абсурд. В наше време с вашите интегратори отворихте нови пътища за призраците. Страхувам се, че ако не се вземат спешни мерки, след първия ще дойдат други. Аз вярвам в своите възможности. Ще се справя и сега, и в бъдеще, но това мога да докажа само по пътя на опита. Трябва да унищожа призрака не с разни звънчета, Библията и свещ, а чрез психологично въздействие.
Холидей все още не можеше да дойде на себе си.
— Значи вие вярвате в духове?
— От вчера аз вярвам в особен вид духове. По принцип това явление няма нищо общо с фолклорните персонажи. Но макар да оперираме с други данни, стигаме до същите резултати, до които стигат и авторите на страшните истории. Симптомите са същите.
— Не ви разбирам.
— В епохата на вълшебниците вещиците варяха в котлета треви, добавяха одрани жаби и прилепи и с тази микстура лекуваха сърдечните недъзи. Сега ние оставихме фауната в покой и лекуваме с билката глог.
Холидей поклати глава.
— Господин Форд, признавам си, че не знам какво да ви отговоря. Вие вероятно имате основания за тези твърдения…
— Уверявам ви, имам.
— Но…
Комментарии к книге «Призрак», Генри Каттнер
Всего 0 комментариев