«Предговор (Паравреме)»

Преди пет-шест години пътувах с автобус до Лос Анджелис и бях седнал до един двайсет и няколко годишен мъж с брада. Пътуването продължи дълго и след известно време се разговорихме. Разговорът се насочи към прераждането. Мъжът, бивш войник във Виетнам, твърдеше, че е прероден лейтенант от Втората световна война, починал някъде в Нормандия. Любимото му занимание като дете били военните играчки и игри, а понякога сънувал битки и продължителни походи. Никой, включително и той, не намирал в това нищо особено, тъй като било обичайно за момчетата на тази възраст. Едва след като постъпил в морската пехота, в съзнанието му започнали да изникват спомени от сраженията и пожарите през Втората световна война.

Те продължили, предимно насън, през целия му престой във Виетнам. Мислел, че ще престанат, след като се завърне в Съединените щати, но не станало така. Даже зачестили.

Каза, че работел в автомивка, живеел при родителите си и спестявал всеки цент за пътуване до Нормандия. Свободното си време прекарвал в библиотеката в проучване на Втората световна война, опитвайки се да установи самоличността на онзи млад лейтенант. Беше убеден, че ако открие името на младия офицер, той ще остави духа му на мира, а може би ще открие и действителната си самоличност. Не бе много сигурен. Призна ми, че с всяка изминала година собственият му живот все повече се смалява, а този на младия лейтенант става по-силен. Дори бе започнал да преживява отново младостта си в Средния запад. Слязох от автобуса, убеден, че той вярва на всяка своя дума и че не бих искал да съм на неговото място.

Дейвид Чембърлейн, психолог от Сан Диего, извършил изследвания с хора в състояние на хипноза, свързани със спомените от раждането, твърди, че човек може да си припомни собственото си раждане с големи подробности. По време на хипнотичната регресия във времето голяма част от участниците в сеансите си припомняли болезнените преживявания при раждането, горчиво се оплаквали от грубото отношение на лекарите и отделянето от майката. Някои от тези преживявания били причина за продължили цял живот травми: психическа неприспособимост вследствие на случайни забележки, причинени от грубо боравене с форцепса главоболия, храносмилателни проблеми поради отказ на майката да кърми и провокирана от страха от раждането астма. При проведените с майките разговори д-р Чембърлейн установил, че в девет от десет случая те потвърждават спомените.