«Зимна приказка»

Светът заспива в поредния си очакван коледен сън. Зимна приказка — една истинска феерия от цветове и звуци. Как да не се насладиш на изпълващите цялото същество песни на автомобилни двигатели, клаксони, тракане на трамваите по паветата и цветисти ругатни, излизащи от устата на всеки жизнерадостен минувач, с когото се разминеш? Как да не поемеш с истинска възхита прекрасния въздух, изпълнен с отровни газове, миризма на стадо и невероятния аромат, носещ се от съседната будка за кебапчета, където се опитват да придадат вид на онзиденшната полуразвалена кайма с неизвестен произход? Как да не спреш поглед върху снежнокалия, напомнящ за сутрешното разтоварване на стомаха, цвят на кишата която те заобикаля, а вече е изпъстрила и панталона ти, върху бодрите, зачервени и живи лица около теб, изпълнени кое с болка, кое със злоба, кое с достигналата до изкуство застинала усмивчица, изразяваща апатия и истинска жизнетъга, тотално откъснати едно от друго и сякаш незабелязващи околните себеподобни, пълни със злост и завист за новото палто, което си си купил онзи ден от магазина за дрехи втора употреба с пари, пестени от 2 месеца?

Ти стоиш, гледаш, слушаш и усещаш обстановката, но си някак откъснат от всичко — и от хората, които те блъскат в опитите си да се задържат върху хлъзгавия паваж, и от минаващите през близката локва коли, пълни с доволни от топлината на двигателите лица, които добиват някакъв зловещо самодоволен вид, когато успеят да оплискат с кална вода теб и заобикалящото те гъмжило, и падащите висулки с мръсносив цвят, чиято единствена цел е да изкарат акъла на някоя бабичка, така че тя да започне да обяснява за артрита, болките в дробовете и хроничната мигрена, както и да преразказва часовете, прекарани в хоруване с дружките в кварталната поликлиника. Не, ти сякаш не си част от всичко това, въпреки че всъщност се вписваш много добре в целия пейзаж. Но ти стоиш в студа, наслаждаваш му се и успяваш да откриеш истинската красота във всичко наоколо — сякаш виждаш голямата глобална картина и наистина намираш своята зимна приказка. Чувстваш се намясто и в нея — ти си гордият, борещ се с всичко (определено има с какво да се бориш) принц, на бял кон (всъщност обувки, които накога са били черни, но явно това е било преди да се появи кишата), решен на всичко, за да срещне своята красива принцеса и да я спаси от всички опасности и евентуални тирани и зли магии, които я дебнат на всяка крачка.