«Последно причастие»

На Петър Одажиев посвещавам

От трийсет години Атина не помнеше сняг. Днес обаче, нанавръх Бъдни вечер, термометърът показваше минус двайсет градуса. Градът беше скован от студ и от страх. За пръв и последен път през 1887 година тук са били измерени температури около десет градуса под нулата. Гърците не бяха свикнали с такива аномалии и нямаха нито физическа нагласа, нито практическа подготовка да се справят с капризите на Зимата. Искрено религиозни, те обожествяваха Коледа и Великден и ги празнуваха шумно, пищно и до пълно себераздаване. Но не и тази Коледа. Атина беше затрупана в преспи, транспортът едва пълзеше и дори църквата „Свети Кирик“ беше леденостудена и празна.

Именно тук Козела имаше среща с полковник Хакел — разчиташе, че ще бъде невидим в тълпата и няма да буди подозрение дори и у най-любопитните.

Хакел? Странна птица беше това ченге. Опасен? Да! Но за кого? Верен? Глупости! Верен може да бъде кон, но не и офицер, обучен в полигоните на Интерпол, ЦРУ и кой знае къде още. И все пак, кой е Хакел, по дяволите! Германец, внук на елитен щурмовак от СС, швейцарски гражданин, но на служба в Лангли. Какво обясняваше това?… Нищо…

Хакел влезе в църквата, изтръска шапката си, очука обувките си една в друга, прекръсти се вяло и тръгна към него. Козела го посрещна прав, подаде му ръка, но за най-голяма негова изненада Хакел го прегърна и задържа в мразовитата си хватка.

— Пак отърва кожата, смахнат идиот! — прошепна в ухото му. — Ти си доказателство, че Господ пази луди, пияни и убийци, докато не си свършат работата тук, на земята.

Козела се освободи от ръцете му и се усмихна криво.

— Не ми говори за бачкане, Хакел. Във ваканция съм. Заслужена.

— Ще видим. Защо църква? Имам нужда от нещо загряващо. Пуши ми се… Тук няма курви и нито ти, нито аз сме Карлос Чакала.

Кафенето беше малко, двуетажно, но топло. Поръчаха кафе. Запалиха цигари.

— Чакала е в затвора, не в църква, Хакел — каза Козела. — Или си го ръкоположил за свещеник?

— Опазил ме Господ, Козел. Той имаше праведния навик пред олтара да инструктира убийците си. Не си сам,нали?

— Не.

— Несвикнали да откровеничим, а?

Козела се усмихна хитро.

— Хотел „Елион“, на булевард „Василиос“. Кой отрови Джанат Гул?

— Някой добър християнин — разсеяно отговори Хакел. — Имаш ли време за пиене? Момичето е в хотела, нали?