«Въздушна клопка»

2462

Описание

Трима мъртви. Петдесет и шест ранени. Разрушенията в самолета са невъобразими. Но пилотът успява да го приземи. Началото на кошмара… От мига в който изтича информацията за битката на живот и смърт, разиграла се в небето, веста за драмата стремглаво прескача от Хонг Конг до Денвър и дърпа спусъка на неистово напрегнато преследване.



2 страница из 279
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Дори и в този момент поведението на екипажа ѝ се струваше странно. По време на полета вратата към пилотската кабина остана отворена. Емили знаеше, че азиатските екипажи често го правят, но все пак това ѝ се струваше прекалено неофициално, прекалено свободно. Пилотите цяла нощ се разхождаха из салоните и бъбреха със стюардесите. Дори в момента един от тях се беше насочил към опашката.

В това нямаше нищо лошо, разбира се. Тези хора имаха нужда от раздвижване, особено пък след една дълга безсънна нощ… Емили не се притесняваше от факта, че екипажът е китайски. След една година в тази страна тя изпитваше дълбоко уважение към ефикасността на китайците, към вниманието, което отделят на дребните неща. Въпреки всичко, това пътуване я правеше малко нервна.

Отново положи Сара в скута си. Бебето се втренчи в Тим и личицето му светна.

— Хей, това не бива да го пропускам! — рече той. Ръцете му се заровиха в сака под седалката и миг по-късно в тях се появи видеокамера. Сложи я на рамото си, свободната му ръка се размаха: — Сара… Я се усмихни на татко… Сара…

Сара се усмихна и издаде гъргорещ звук.

— Как се чувстваш на път за Америка, Сара? Готова ли си да видиш родното място на мама и татко?

Сара отново изгука и размаха ръчички.

— Сигурно всичко в Америка ще ѝ се стори странно — каза Емили. Дъщеря им се беше родила преди седем месеца в Юнан, където Тим беше на специализация по китайска медицина.

Обективът на камерата се насочи към Емили.

— А ти, мамичко? — попита Тим. — Радваш ли се, че се прибираш у дома?

— Моля те, Тим, недей — въздъхна Емили. След дългия полет беше сигурна, че изглежда ужасно.

— Хайде, Ем. Кажи какво мислиш…

Тя мислеше, че е време да среши косата си. И да се изпишка.

— Добре — кимна Емили. — През цялото време си мисля за един хубав чийзбъргър… Месеци наред го сънувам.

— С лютив бобен сос по китайски?

— Не, за Бога! Казах чийзбъргър! С лук, домати и зеле, полят с майонеза… Майонеза! И малко френска горчица отгоре…

Тим се усмихна и отново насочи обектива към дъщеря си:

— И ти ли искаш чийзбъргър, Сара?

Сара дръпна крачето си нагоре, налапа миниатюрните пръстчета и гордо го изгледа.

— Вкусно ли е? — засмя се Тим и камерата на рамото му се разклати. — Това ли е закуската ти, Сара? Май ти писна да чакаш стюардесата, а?

Емили долови някакъв нисък вибриращ звук, който сякаш идваше откъм крилото.

Комментарии к книге «Въздушна клопка», Майкъл Крайтън

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства