«Законът на джунглата»

Ръдиард Киплинг Законът на джунглата1

Това е Законът на джунглата — по-стар от

                                                        небесната твърд;

Със него Вълкът ще владее; без него — делът му е Смърт.

Подобно лиана, Законът се вие и сплита така;

Вълкът е с Глутницата силен, Глутницата —

                                                        силна с Вълка.

До блясък се мий ежедневно; пий жадно, но с                                                 мярка пийни! Нощта е за лов — не забравяй! Денят е за сън — запомни! Чакалът край Тигъра хленчи — Вълче, не поглеждай натам! Вълкът е Ловец — запомни го! Убивай си плячката сам! Не влизай във разпра с Царете — Багира, Балу и Шир хан!2 Не джафкай край Хати Мъдреца; почитай добрия Глиган! Когато Глутница с Глутница се срещне — легни и постой: Водачите нека говорят — не бързай да скачаш за бой! Уреждаш ли сметки със свои — идете сами, настрана, че често се включват и други и почва позорна война. Изрови ли своя бърлога, в Дома на Вълка занапред не влиза дори и Водачът, ни даже самия Съвет. Домът му е негова крепост. Но щом във Съвета решат, че твърде небрежно е правен — веднага го сменя Вълкът. Не вий сред гората, когато убиеш преди полунощ — че братята дебнат наблизо и техният Лов ще е лош. За теб и за своите малки — убивай във своя обсег. Но не за наслада!… И нивга — и седем по „нивга“ — Човек! Отнемеш ли плячка от по-слаб, недей я оглозгва докрай: съгласно Закона — главата и цялата кожа му дай! Глутничата плячка е обща. Иди и наяж се добре. Но който примъкне от нея в бърлогата — той ще умре. В Глутницата Вълчата плячка е лична. Вълкът е убил — и друг не яде от месото, когато не е разрешил. Храната и правото „ИСКАМ“ е право на Малкия вълк. Когато Вълчето е гладно, да дава — за всеки е дълг. Бърлогата с правото „ГРИЖА“ е право на майката. Щом поиска за своите малки — доставя се в нейния дом. Ловът и „СЕМЕЙНОТО ПРАВО“ е дълг на Бащата. Вълкът в Лова е свободен. Единствен Съветът го вика на съд. Водачът е силен и мъдър, и ловък, и страшен във бой… Това са законите. Те са и много, и малко, но знай: И плът на Закона, и кръв е — едно: „ПОДЧИНИ                                                                         СЕ ДОКРАЙ!“

Информация за текста

© Стоян Медникаров, превод от английски

Rudyard Kipling

1895

Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Ръдиард Киплинг

Избрано

Превод: Стоян Медникаров

Художник: Иван Габеров

Технически редактор: Нейко Генчев

Издателство „Елпис“, Велико Търново

Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-28 07:00:00

1

За пръв път се печата в „A Victorian Antology“ (1895) под заглавието „Законът на вълците“, след това, заедно с разказа „Как дойде страхът“ във „Втора книга за Джунглата“ (1895).

(обратно)

2

„…Багира, Балу и Шир Хан“ — Пантерата Багира, Мечката Балу и Тигърът Шир Хан са главните герои в „Книга за Джунглата“, наред със слона Хати.

(обратно)

Реклама на сайте