«Песента на мъртвите»

Ръдиард Киплинг Песента на мъртвите

Чуйте: говори Смъртта! Пеят мъртвите своята песен — там, на Север — заспали в снега, с дух към                                         Полюса все тъй понесен. Мъртвите пеят от Юг — в огнен пек, сред                                                 прогнили копита, гдето дингото вие в праха на пресъхнали речни корита. Пеят от Изток — в леса с гнилодишащи смрадни каверни, гдето лае гибонът в дола и се валят туловища черни. Пеят от Запад — в степта, от Каньона на Жълтите суши, гдето в стана им, сит от лешта, росомахът                                                 гробовете души.                         Чуйте: говори Смъртта!

I

Със мечти по детски чисти, сред задушния град, ний жадувахме простори, хоризонти непознати. През Мълва, Прозрение, Сила, Жад за власт и за ред властен Дух (не дух човешки) ни изведе напред. Както млад лос — както млад бик — се откъсва — сами, с детска вяра ний поехме към далечни земи. Сетне къшей — сетна глътка — сетен въглен в жарта — с детска вяра ний заспахме пред зова на Смъртта — Върху жив риф — на недраг бряг — върху спечен пампас, за да тръгнат след кръвта ни синовете след нас. След кръвта ни! След кръвта ни! Коренът е полят- и плодът напира вече в напъпилия цвят. След кръвта ни! Тя ви чака при последния гроб, за да чуе ек и тътен от човешки потоп. След кръвта ни! След кръвта ни! Семе е всяка кост! Костите ни вред по пътя са към вашите мост!         Когато Дрейк стъпи на Хорн1         и Англия в мощ възсия,         в морета без флаг, в земи без маяк         роди се нашият Дом2         (И Англия в мощ възсия!)         И вечно открит ще е той —         в ден ярък и в черна нощ,         щом боцмана стар залага на зар         живота си в мир и бой         (В ден ярък и в черна нощ)         И той ще пребъдва така         но нине до веки веков,         щом юнгата млад за бряг непознат         щастлив посреща смъртта         (От нине до веки веков!)

II

С наситена стръв, но жадно за кръв, морето ни дава знак — и няма вълна, не мила трупа на някой наш моряк; Най-смелите спят с погълната плът в акулския жертвен храм… Щом с кръв се купува господството- платили сме с кръв — до грам! Чернее сега при прилив брега от мачти или гребла; Белее сега след отлив брега от кости или тела. Белее брега, осеян с тела от Темза до Порт Непал- Щом с кръв се купува господството, Щом с кръв се купува господството, платили сме своя дял! Но свойто море да храним добре е дълг и съдба за нас — тъй както преди — в „Сърната“3 на Дрейк; с последния глух талаз — понесъл греди, тела и звезди към врящата Адска глъб… Щом с кръв се купува господството, Щом с кръв се купува господството, Щом с кръв се купува господството, престолът бе твърде скъп!

Информация за текста

© Стоян Медникаров, превод от английски

Rudyard Kipling

Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Ръдиард Киплинг

Избрано

Превод: Стоян Медникаров

Художник: Иван Габеров

Технически редактор: Нейко Генчев

Издателство „Елпис“, Велико Търново

Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-28 07:00:00

1

„Когато Дрейк стъпи на Хорн“ — Има се предвид знаменитият английски мореплавател от елизабетинските времена Сър Френсис Дрейк (1540–1596) и неговото плаване около Америка, по време на което бил открит нос Хорн. /Б.пр./

(обратно)

2

„…нашият Дом“ — Характерно за Киплинг отъждествяване на Британската империя с масонска ложа. /Б.пр/

(обратно)

3

„Сърната на Дрейк“ — „Златната сърна“ — название, което Френсис Дрейк дава на своя кораб, когато достига Магелановия пролив. /Б.пр./

(обратно)

Реклама на сайте