Веселих се и аз заедно с другите, изпратих Старата, посрещнах Новата година и най сетне, кажи-речи къде съмване, прибрах се в килията си с няколко лева в жилетката. Под тежестта на благопожеланията и на обилните възлияния заспах моментално. Едва ли три часа съм спал, когато едно силно почукване на вратата ме събуди, отворих си очите. Времето прекрасно, като че пролетна сутрин. На вратата пак: чук, чук, чук!
Кой там — попитах с не съвсем мелодичен глас.
Дръжката на вратата скръцна и една фигура в униформа подаде плахо главата си: „Честита Нова година!“
— Благодаря. Какво има?
— Нищо — отговаря благопожелателят и без церемонии влиза в стаята, пристъпва до леглото ми и подава една карта, върху която прочетох думите: „Честита Нова година. — От раздавача на простата кореспонденция еди-кой си.“
— Я ми подайте жилетката оттам — казах аз с достойнство, но свят ми се зави веднага.
Раздавачът хвана жилетката ми от долния край и всичкото ми богатство се изтърси на земята. Той се наведе и прибра монетите.
— Колко има там?
— Три лева и 25 стотинки.
— Вземи двата лева и другите остави на масата — казах аз важно, но сам си зная какво усилие ми струваше този тон.
— Сбогом. Със здраве.
Ами сега? Всичко на всичко ми остават един лев и 25 стотинки. Па като ще се проточат сега: „на препоръчаната кореспонденция“, „на телеграмите“, разни разсилни, коминари, дечурлига. Да не им дадеш бакшиш, ще си помислят, че си скъперник; да им кажеш, че нямаш пари — няма да ти повярват: как е възможно такъв важен господин да няма пари. А пък трябва да се заварди и престижът… Noblesse oblige!1… Боже мой, какво фалшиво възпитание! Какво жалко тщестлавие…
— Чук, чук, чук!
— Кой е там? — питам аз с гласа на заварен престъпник.
— Аз съм господине — обажда се някой зад вратата и влиза раздавачът на телеграмите, един прегънат от старини бедняк.
Бедняк! Чунким аз съм претрупан с богатства!
— Честита Нова година!
— Благодаря. Я виж там на масата, има ли пари — казвам аз с глупаво престорен глас, като че не зная за печалния остатък от един лев и 25 стотинки.
— Има само един лев и гологани.
А-ха! Само! Значи ще бъде недоволен от един лев.
Комментарии к книге «Честита Нова година», Алеко Константинов
Всего 0 комментариев