«Кой управлява днес България»

Средец, 13 октомври, 1886 г.

Всички се боим и страхуваме се от вънкашни опасности: русите, твърдим, постоянно търсят причини да ни окупират, искат да ни завладеят, да ни поробят. Но не ще ся, сякаш, само русите криви, а ще бъде криво най-вече нашето неразбранство, нашето твърдоглавство. Според нас обаче ние не виждаме, че опасността от русите е толкоз голяма и належаща, отколкото виждаме голяма и належаща опасността от нашите неразбории, партизански борби, вътрешни терзания и вътрешни наши управни безредици.

Ний обръщаме внимание на всеки българин и молим всекиго да повзре малко в положението на работите у нас и да каже совестно, ако ний сме в безопасност. Нравите ни са станали дотолкова разюздани, страстите ни толкоз ожесточени, властолюбието ни е дотолкоз заслепило, щото ний нищо друго не видим напреде си освен своите въртоглави амбиции и каприции. Тъй както отиваме ний, не може човек да предвиди къде отиваме, де ще му иде краят и къде ще ни заведат непомерни наши честолюбия, властолюбия и междуособия — едно само видим и вярно можем да предскажем, че добро няма да патим.

Ако русите са лоши, защото ни са освободили, защото ни са дали властта, която ний злоупотребяваме, и сме готови да жертвуваме правата й на немците, на англичани, на маджари, на щъркокракий Батенберг, който ни е само ругал и при нас беше, и от нас се махна.

Ако досега още викаме връз Цанкова и иже с ними, връз тия някога си чутовни и знаменити патриоти, безукоризнени родолюбци и бивши премиери, че защото не могат да се добият до власт, се решеват да викат велегласо Русия да дойде да им даде властта; или ако не ми я даде, а то да я отнеме барем и от противниците им, като не владеят те, да не владеят и други.

Ако сега сме се провикнали против Каравелова, когото някога сматряхме като едничкий стълб на българската държава, и го обвинявахме и че бил предател, защото не турил Батемберга в кафез и да бди над него да го не побутне някой.

А подир туй още за добиване на отнетата или избягналата из ръцете им пълна власт приставал сега да изравнева пътя на русите, на чуждите влияния, чрез които би могъл да се домогне поак до преобладание над другите си съперници, за да едноначалствува и да диктаторствува пак над България.