«Купи ми топ, сладуно моме!»

Седя вчера в гаража на Кирето, пия си бирата и си чета вестника. И не щеш ли — влиза Интелигента Парушев. Направо щях да се срутя от стола! Първо — Интелигента Парушев влиза в заведение като гаража на Кирето, второ — без папийонка и трето — небръснат и погледът му мътен като на замразен кефал и четвърто… Четвъртото, братко, Интелигента Парушев си поръчва двойна мастика! Как да не се срутиш от стола?! Това той! Интелигента Парушев, дето в махалата не случайно му викат Интелигента! Ами че той носи папийонка дори когато си тупа килимите, и даже на кучето си говори на „вие“. Със собствените си уши съм го чувал. „Не бива — казва — да постъпвате така, Ричард! Не бива да препикавате всяко дърво! Изберете си, моля ви, едно дърво и само него си препикавайте!“

А сега — хоп — при Кирето и — цап двойна мастика без папийонка!

Сгъвам вестника и го питам.

— Кво става бе, комшу? Нещо не си на кеф, май, а?

Интелигента Парушев си поръчва втора двойна, сяда при мен и въздиша:

— Как да съм, как го казахте, съседе, ъъъ на кеф, когато… Не, не, просто не ми се приказва за това!…

— Кажи де, — викам — кажи! Мое па да ти олекне!

Той пак въздиша:

— Снощи, — казва — бях на опера.

— Еее — викам — айде сега, голяма работа! На всеки мое да се случи!