«Дяволският остров»

В Южна Америка, на няколко мили от брега на Френска Гвиана, се намира един остров, прочул се в последните няколко години със заточения в него капитан Драйфус. Този, когото великият писател Емил Зола защити пламенно, докато най-после успя да издействува освобождаването на невинния човек.

Островът, или по-право островчето, бе наречен Дяволския. Това е мястото, където Франция изпращаше политическите си престъпници заедно с всички убийци и злосторници. И всеки, който стъпеше там, оставяше всяка надежда за избавление.

Няма по-печални скали от тези на Дяволския остров. Страшно е първото впечатление на осъдените, когато разберат, че са стоварени именно на него. Дори и най-закоравелите престъпници не могат да сдържат сълзите си.

Това парче земя е дълго една миля и широко около четиристотин метра. Цялото е покрито с голи скали, няма никаква зеленина, която да погали окото. Тук-там се забелязва някое старо дърво със сухи клони и листа, изгорени от неумолимото слънце, което къпе това място сякаш с истински огнен дъжд. И едва ли би могло да се нарече с друго име това островче. Така мислят не само осъдените, но и техните пазачи. Жилищата са жалки колиби, които отдалеч приличат на разрушени казарми. Цялата, гледка прави тъжно впечатление и стиска сърцето до болка. Земята е суха, неплодородна. Само тук-там с цената на големи усилия хората се успели да облагородят някое кътче. Тези места се дават за обработване на осъдените. Но колко усилия, колко пот изтича, докато дочакат прибирането на морковите и зелето.

По тази причина разкаялите се престъпници, на които управата определя по стотина квадратни метра земя за разработване, предпочитат да минат с храната, която им дава правителството, отколкото да трошат мотиките си в твърдата камениста почва. Тя едва ли може да подобри кой знае колко обедите и вечерите им.