«Тревоготерапия»

Върху мрежата за багаж в купето точно срещу Кловис бе положена пътна чанта с грижливо надписан етикет: Дж. П. Хъдъл, Уорън, край Тилфийлд, Слоубъроу. А точно под мрежата седеше зримото въплъщение на етикета — солиден улегнал мъж, улегнало облечен, улегнало словоохотлив. Дори ако собственикът на пътната чанта мълчеше, а не разговаряше със седналия до него приятел (като разговорът се въртеше главно около римските зюмбюли и върлуващата в дома на местния свещеник едра шарка), човек пак щеше доста точно да отгатне какъв е по темперамент и светоглед. Но джентълменът, изглежда, не желаеше случайният наблюдател да напряга въображението си и в момента се бе разкрил изцяло.

— Не знам защо е така — говореше той на приятеля си, — не съм много над четирийсетте, ала струва ми се, че вече съм така закостенял, както е присъщо на късната средна възраст. Същата тенденция се проявява и у сестра ми. Обичаме всичко да се намира на привичното му място, обичаме всичко да се случва в привичното му време, обичаме всичко да е установено веднъж завинаги, да следва метод, порядък, разписание — с точност до косъм, до минута… Разстройваме се и се объркваме, ако нещо не стане точно така. Ще ти дам съвсем дребен пример. Година след година един дрозд виеше гнездо в дървото на моравата пред дома ни. Тази година непонятно защо го сви в бръшляна, който пълзи по стената на градината. Със сестра ми не обсъждахме много случилото се, ала, мисля, и двамата чувстваме, че промяната е излишна и дори малко дразнеща.

— Може би е друг дрозд — отговори приятелят.

— Предположихме и това — каза Дж. П. Хъдъл, — но ако е така, възниква допълнителен повод за тревога. Струва ми се, че не желаем дроздовете в дома ни да се сменят, докато ние живеем там, въпреки че, както ти казах, едва сме стигнали възрастта, когато този род неща имат сериозно значение.

— На теб — отвърна приятелят — ти трябва тревоготерапия.

— Тревоготерапия ли? Никога не съм чувал такова нещо.

— Но си чувал за терапия чрез покой, нали? Предписват я на хора, които са получили нервен срив от пренапрежение. А ти пък страдаш от прекалено спокойствие, животът ти тече твърде равно, твърде отмерено. Значи имаш нужда от точно обратната терапия.

— И какво да направя?