«Тобърмъри»

Беше хладен дъжделив следобед в края на август — този неопределен сезон, когато в зимника още има яребици, а техните посестрими в гората са под защита, тъй че няма нищо за ловуване, освен ако не граничиш с Бристълския канал на север, което ще рече, че можеш съвсем законно да поемеш по дирите на охранени червеникави елени. Домът на лейди Блемли не граничеше с Бристълския канал на север, поради което тъкмо този следобед гостите й бяха събрани в пълен комплект около масата за чай. Въпреки бездейния сезон и баналния повод у присъстващите нямаше и помен от онова тревожно отегчение, в което се крият потиснат копнеж за бридж и страх, че някой може да предложи да посвири на пианола. Цялата компания следеше с непресторено неотлъчно внимание твърде семплата и невзрачна личност на мистър Корнелиъс Епин. Сред всички гости, отседнали в дома на лейди Блемли, той бе човекът с най-неясна репутация. Някой го бе представил като „даровит“, поради което домакинята го покани със скромното очакване, че дарбите му ще могат поне мъничко да допринесат за развлечението на групата. При все това чак до този следобед не бе успяла да разкрие в какво се изразяват дарбите му, ако изобщо имаше такива. Човечецът не беше духовит събеседник, нито първокласен играч на крикет, нито авторитет по въпросите на хипнозата, нито организатор на любителски театрални постановки. В добавка по външност бе твърде далеч от типа мъже, на които жените са склонни да простят сериозен умствен недостиг. За компанията той бе чисто и просто мистър Епин, а името Корнелиъс звучеше като прозрачна кръщелна заблуда. И ето че сега, седнал край масата за чай, същият този човек твърдеше, че е стигнал до откритие, в сравнение с което изобретяването на барута, печатарската машина и парния локомотив било незначителна дреболия. През последните десетилетия науката отбелязала смайващ напредък в много направления, ала неговият подвиг спадал към сферата по-скоро на чудесата, отколкото на научните постижения.

— Наистина ли искате да повярваме — казваше в тоя момент сър Уилфрид, — че сте открили способ да обучавате животни в изкуството на човешката реч и че милият ни стар Тобърмъри е първият ученик, с който ви е провървяло?