«Из „Проза за Трансибирския експрес и малката французойка Жана“»

[…] Отдън сърцето ми сълзи, сълзи извират,помисля ли, Любов, за моята любима;дете е още тя, каквато я открих —неопетнена, бледа — в някакъв бордей.Дете е още тя — щастлива, тъжна, руса,и нито се усмихва, ни някога ридае,но в погледа й трепка — склониш ли се да пиеш —сребриста лилия: о, цвете на поета!Тъй сладка и безгласна, без упрек тих в очите,трепери като лист щом вие приближите,но върна ли се аз, отдето и да ида,пристъпва тя, притваря очи и пак пристъпва.Любима ми е тя, а другите жениса само златни рокли и огнени вълниот телеса огромни; не, моята любимае бедна, свита, гола, безплътна е почти.Тя е невинно цвете, премръзнала, самотнасребриста лилия: о, цвете на поета,листата й животът отрано осланил е,сълзите ми напират, щом сетя се за нея.[…]И тая нощ е като хилядите други нощи,                                                когато влакът плъзга се из тъмнината —навън валят комети! —и пак жената и мъжът — почти невръстни още —                                                                забрава търсят в любовта.[…]„Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?“Сърцето ми се къса, ах, сърцето ми се къса, ела при мен,                                                                                ще ти разкажа нещо,ела в леглото ми,ела в сърцето ми,ще ти разкажа нещо…Ела! Ела!На остров Фиджи царства вечна пролети лености любовта опива двойките сред буйните треви                и пламенният сифилис под палмите бананови се скита.Ела да тръгнем из изгубените острови на Пасифика — Маркизкиострови им викат, Феникс,Борнео, Ява,а Целебес подобен е на котка.Не можем да отидем днес В Япония!Ела да идем в Мексико!Сега цъфтят магнолиите по Високите плата.Лианите са буйните коси на слънцето.Ще кажеш — четки и палитра на художник,там багрите са оглушителни като сияйни гонгове,Русо живял е тами там е ослепил живота си.Това е дивната страна на птиците,на райски птици и на птици-лири,тукани, присмехулници,колибри, виещи гнезда в сърцата на черни лилии.Ела!И ще се любим сред величествените руини на ацтекски храм.Ще бъдеш моя идол ти,нашарен малко по детински идол, грозноват, но странен                                                                                и неповторим.Ела, ела!Ако пък искаш, можем и с аероплан да прелетим страната                                                                                с хилядите езера.Там нощите са безконечно дългии пещерният наш прадядо ще изпадне в ужас, чуе ли мотораЩе кацнем