«На моите другари»

Другари мои, паднали сред кървавия бой! На вас аз посвещавам трудеца слаби свой; на ваща памет свята, на ваще имена — песните си печални, излезли от душа. Не паднах аз кат вазе в неравната борба, която ний вдигнахме за наща свобода. Сляп случай ме запази от сърпа на смъртта, и днеска пак съм скитник по чуждата земя. И пак съм азе в Влашко, пак в тоя същи град, от дето ний тръгнахме на подвиг чист и свят. Тук всичкото все тъй е, както беше тогаз, но няма само, братя, по-многото от вас. Едни от вас паднаха на бойното поле, на шията на други, пристегнаха въже, а някои изгниха във турски хапсани, а други смърт ги срещна в студените води… Почивайте веч сладко вий в хладната земя, и ваще гърди мъжки не гложди веч скръбта, нито ви мисъл мъчи, че народа е роб, че скотски и несносен е негова живот. Почивайте, мой братя, лека да ви е пръстта! Изпълнихте си свято и честно длъжността, която вий имахте към своя народ клет — бе славна и полезна за него ваща смърт. От кървите, в които България плувна, роди се за тирана нечакано смъртта. И тоя огън, който селата изтреби, престола на султана пак той ще изгори. Честит е человека, когато той умре с вяра, че туда му добро ще принесе на неговите братя, на негова народ, за който той се е мъчил през своя зял живот. Честити сте и вие, сеятели добри, поборници безстрашни за наще правдини. И ваща добра памет от род ще мине в род докат на света живее българския народ. България на свойте юначни синове венци от лавър зелен ще да им изплете. И с тях ще украси тя хубавите чела на всички, що паднаха във бой за свобода. Гюргево, 11 април 1877 г.

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Мирослава Фъндъкова, Мартин Митов и Вера Бучкова

Публикация: Стефан Стамболов, „Запомни ме, Живот! Поезия и публицистика“, „Абагар“, С. 1993, Съставителство, предговор и приложение проф. д-р И. Радев.

Свалено от „Моята библиотека“ ()

Последна редакция: 2007-11-14 08:00:00