«Във властта на морето»

В деня, в който Куинси Медейра безследно изчезва, се случват някои неща, за които не мога да не спомена.

На 26 август 1885 г. капитанът на кораба „Делфин“ — Антонио де Лука Севаро — е повишен в чин полковник и решава да смени името му.

На 27 август корабът е вече с ново име — „Герой“.

Сестрата на капитан Севаро — Фатима — отразява случилото се с момчето, и напуска Испания.

Сестрата на Куинси Медейра — Анджела — напуска института по археология и се записва във ВВУ „Св. Анна“.

Тогава тя е на 17 г.

Когато научава за кончината на брат си, Анджела съобщава на приятелите си от детинство — Мануел Гарсия, сестра му Джинивър, Арчибалд Мортимър, брат му Джерълд и сестра им Ребека — за преместването си във военното училище и чрез свои познати успява да уреди следването им в същото училище.

Анджела дава обет, че ще намери изгубения си брат, който според нея се скита съвсем сам по широкия свят, и може би умиращ от глад.

Мануел и Джералд са убедени, че Куинси е мъртъв, но Анджела, Ребека и по-големият й брат Арчибалд решават да го търсят.

Веднага след като навършва пълнолетие, Анджела решава да смени името си.

Едва на 12 август 1895 г. получава разрешение да се качи на кораба „Герой“, но вече като стажант де Каста.

По ирония на съдбата това е същият ден, в който брат й Куинси стъпва на борда на „Делфин“, с тази разлика, че това става преди десет години.

Анджела тръгва на пътешествие — дълго и опасно.

Но с нея са приятелите й и още един човек, за когото тя не подозира, че съществува. Впуска се в непосилно за нея издирване.

Тя не знае дали ще открие Куинси, нито пък се надява да открие кораба, на който той се е качил.

Само ако знаеше за промените, настъпили след изчезването на брат й, за смяната на екипажа — та тя дори бе настанена в неговата каюта!

Дали Анджела ще открие Куинси?

Надявам се, че ще пътуваме заедно с нея в това вълнуващо пътешествие!

август 1885 г.

Капитан Антонио Севаро подаде ръка на младия стажант Куинси Медейра.

— Добре дошъл на борда, стажант Медейра! — каза той приветливо — Надявам се да ви хареса при нас.

— Благодаря, сър! Няма да ви разочаровам!

Момчето беше едва на 13 години. Бе пъргаво, умно момче, изпълняваше всичко точно, не закъсняваше за лекции, а във военното учение беше най-добрият.