«Сърна»

Дребното конче весело тичаше по равното шосе. Понякога, като пръхтеше, то издигаше глава, сякаш искаше да кихне, и тръсваше гъстата си грива. Щръкналите калници на разнебитеното файтонче трептяха в мрачината, а старите му яйове силно друсаха.

Двамата пътници бяха весели, както са весели ловци след сполучлив лов. Отстрани на капрата висеше голяма тъмнокафява сърна. Отметнатата й назад глава унесено гледаше с изцъклените си очи снишеното небе, осято с дребни есенни звезди. Двамата й хвърляха от време на време по някой поглед, като че искаха да се уверят, че тя е здраво привързана там, и жадно вдишваха с влажния въздух миризмата на есен и кон, която съпътстваше файтончето.

От двете страни на шосето се простираха голи кални ниви. Тук-там се чернееха горички, бяла мъгла лежеше в низината, дето шумеше реката, а малката мътна луна бягаше назад и се криеше в оголелите клони на брястовете край пътя.

Двамата пътници говореха за необикновени случки през време на лов, за кучета, за оръжия, шегуваха се със сприхавия господар на кончето и неочаквано единият от тях млъкна и се сгуши в яката на шубата си, като че искаше да подреме.

Другият го погледна учудено, намести се по-удобно във файтончето и затвори очи.

Есенната нощ бе хладна и глуха, пътят — пуст. Файтончето скърцаше и хриптеше. Едното му колело пискливо се оплакваше от нещо, сякаш се сърдеше на равномерните удари на конските копита.

Така измина цял километър.

Изсъска запалена кибритка. Единият от ловците запуши.

— Помислих, че спиш — забеляза другият.

— Студено е. Ако заспя, ще настина. Но аз млъкнах за друго.

— Какво има?

— О, нищо. Спомних си нещо, понеже мислех за сърната, която убихме днес.

— Някакво приключение?

— Да, да, случка… спомен. Доста отдавнашна работа. Тогава бях инженер в едно планинско градче, в което имаше стар турски часовник и много скука. Но околните гори бяха пълни с дивеч.

Той се оживи внезапно и добави горещо:

— Прекрасни бяха тия гори през тихите светли, есенни дни, изпълнени със сладостна умора. Славни дни!… Пък и целият този край е чудно спокоен. Градчето старо, тъжно и тихо. Наоколо села и махалички, скрити край пожълтели като лисичи кожуси гори, занемели воденички покрай унилите реки и пусти пътища, които есен миришат на прах и говежди тор.