Лъскане, миене, вой на мощни прахосмукачки и развълнувано бъбрене на камериерки; резки команди, тичащи нозе и ту забързано, ту неохотно трополене на служители; а над всичко това — кадифена ръкавица върху желязната ръка на тираничния хотелски управител Пърси Грег. Водеше се епохално пролетно чистене, защото бе епохална пролет; пролетта, която щеше да доведе край бреговете ни крал-император и неговата кралица. И те щяха да почетат този славен хотел със своето августейшо присъствие.
Старшият пиколо Бил Фокс приемаше всичко с усмивка. Беше почти забавно да гледа как господин Пърси Грег товари себе си и служителите до изнемогване; каква суматоха и врява се вдига около предстоящото посещение на две в крайна сметка съвсем нормални човешки същества. Подобно безгрижие прави чест на Бил Фокс, тъй като той отговаряше лично за всяко неизлъскано копче върху безупречните униформи и за всяка погрешна стъпка в генералната репетиция на отлично подготвеното посрещане. Понякога маниакалната придирчивост на господин Грег едва се понасяше. От време на време той ставаше съвсем безчовечен и пред хладния му гняв трепереше всеки администратор, пиколо и портиер в хотела. Желязната дисциплина и непреклонната строгост към всички работещи под негово ръководство го правеха един от най-добрите — и най-мразените — хотелски управители в страната.
Нямаше значение колко стар и верен е някой служител — при първата дребна грешка изхвръкваше безвъзвратно. Пърси Грег се гордееше с факта, че никому не е дал втора възможност. Бил Фокс полагаше усилия да избягва подобни грешки. Имаше добра работа и държеше да я запази. Пестеше за сватба, а когато човек обича, готов е да изтърпи всичко — каквото и да било — за да постигне целта си.
Докато дните се влачеха с непоносима поредица от репетиции и светкавични проверки, Бил неведнъж преставаше да се усмихва. Но в преуморения му мозък продължаваше да витае образът на момичето, за което щеше да се ожени. Както у всяко несправедливо тормозено човешко същество, в него зрееше все по-мощно една мисъл: „Някой ден ще кажа на Грег къде да се завре!“. Но не го стори… не съвсем. Макар че понякога едва се удържаше.
Комментарии к книге «Достойно за крал», Теодор Гамильтон Старджон
Всего 0 комментариев