«Специална мисия»

Той пикираше от орбита в посока към Вашингтон, окръг Колумбия — и се чувстваше прекрасно. Размърда се в креслото и с усмивка погледна през плексигласовия илюминатор към огненочервения пламък, излизащ от дюзите на совалката.

Далеч долу неестествено зелените генетично модифицирани гори бяха набраздени от едва видими бръчки — старинни пътища и минни заграждения. Той прекара дългите си, тънки и подвижни пръсти по късо подстриганата синя коса. Не беше слизал от орбита вече десет месеца. Асимилацията към орбиталната дзайбацу-държава вече се лющеше като боя — или като люспеста змийска кожа.

Совалката забавяше скорост с възхитителни вибрации. Зелените дръпнати очи на пътника се обърнаха към плутократа, спящ на съседното кресло, и към жената, седяща от другата страна на пътеката. Лицето и бе застинало в гладна дзайбацурска гримаса… празни очи, покрити с червена мрежа от кръвносни съдове. Изглежда при нея вече започваха проблемите с гравитацията — твърде дълго е плавала около оста на въртене на дзайбацурия, където псевдогравитацията е винаги малка. Като се приземят, ще започне неизбежната разплата: жената ще се хвърля като беззащитна жертва от един воден дюшек на друг… Той сведе поглед. Отпуснатите на коленете му ръце се тресяха, сякаш деряха някого с нокти. Той ги вдигна и отърси напрежението от пръстите. Идиотски ръце…

Отдолу се плъзгаха като гигантско зелено видео горите ма Мериленд. До Вашингтон и лабораторията за ДНК-рекомбинация в Роквил/Мериленд оставаха 1800 акуратно тиктакащи секунди. Той дори не си спомняше кога за последен път е изпитвал такова удоволствие. В дясното му ухо вече шепнеше компютърът…

Совалката се приземи на пистата със свръхяко покритие, наземният персонал я заля с охлаждаща пяна. Пътникът слезе, здраво притиснал чантата към себе си.

На пистата вече го чакаше хеликоптер, изпратен от службата за сигурност на корпорация „Репликон“. Докато траеше полетът до щаб-квартирата на „Репликон“ в Роквил, той успя да изпие един коктейл, поемайки в себе си приятните вибрации на вътрешната обшивка на хеликоптера. Под действие на гравитацията, чистия въздух и меката светлина цели слоеве от личността му вече бяха почнали да се разпадат.

Психиката му се разплуваше като вътрешността на гнил пъпеш. Беше си направо разтапяне… Подчинявайки се на интуицията, той отвори чантата, извади от несесера механичен гребен, разгъна го с нокътя на палеца на дясната ръка.