«Гатанки»

1.

Греят над нас милиони цветя, милиони цветя с красота несравнима. Денем увяхват. Цъфтят през нощта. Денем ги няма. Нощем ги има. Що е то?

(Звездите)

(обратно)

2.

Напразно цял ден от нея се крия. Тя тихо ме следва, не дава ми мира. Вода не я мокри, ни огън гори я. Затичам ли — тича. Поспра ли се — спира. Дори ако кимна сърдито с глава, тя също ми кимва. Какво е това?

(Сянката)

(обратно)

3.

Чудак! Навън го потърсете между небето и земята — от капки му косата, а в локвички — нозете. Що е то?

(Дъждът)

(обратно)

4.

Тя ме води в бездънни простори и отключва железни врати, Тя си няма уста, а говори. Тя си няма крила, а лети. Що е то?

(Книгата)

(обратно)

5.

В буйните коси на пролетния дъжд седемцветен гребен грейна изведнъж. Що е то?

(Дъгата)

(обратно)

6.

Пакостнико, палаво момче, ти със всичко хитро се задяваш. Рошиш разцъфтялото дръвче. Птицата на клона полюляваш. Тичам с изподраскани нозе. Падам, ставам, гоня те замаян: — Пакостнико, шапката ми взе. Спри се, шегобиецо нехаен. Що е то?

(Вятър)

(обратно)

7.

Черен змей се блъсва в планината и се врязва в нея с бясна мощ. Склон след склон зад себе си отмята. И редуват се край него ден и нощ, ден и нощ… Що е то?

(Влак)

(обратно)

8.

Буди се с усмивка мартенска зора. Добро утро, моя майчица добра. Свих ти росна китка в пролетния ден, мила моя майко — слънчице над мен. Кой е този ден?

(Осми март)

(обратно)

9.

Баба събуди се рано и рече: — Внучета мили, елате и вижте — лумна от изток червено огнище, питка за всички опече. Що е то?

(Слънцето)

(обратно)

10.

Край пътя малко юначе е накривило малко калпаче. Стои на един крак и вика наперено: — Моля, чакам да бъда намерено! Що е то?

(Гъбката)

(обратно)

11.

Грее рокля — пухкава и бяла. Друга е до нея разцъфтяла. Плитки две, усмивки две потайни, смеят се лукаво: — Разпознай ни! Две сестрички — живо огледало. Двоен образ на едно начало. Що е то?

(Близначки)

(обратно)

12.

Политам до небето. Пропадам до земята. Къде, къде, сърце, си полетяло? Донесох песничка от облачето бяло. Донесох ви перо от птица непозната. И пак летя. Смаляват се дървета, къщи, хора. Пораства хоризонтът до невиждан свят. Кажете — кой издигна ме в простора? Кажете — кой направи ме крилат? Що е то?

(Въртележка)

(обратно)

13.

В сини-сини висоти бърза ножица лети. Тя небето разкроява — няма майсторка такава. Всеки, вярвам, я познава. А познаваш ли я ти? Що е то?

(Лястовица)

(обратно)

14.

В планината, в тъмното дере хитро и потайно крие се сред здрача. Но щом някой иде, ако разбере, то като невидима сърна подскача. Вредом и без отдих то снове с ромон на води и с пеене на птици. Що е то? Повтаря всички гласове. Що е то? Разбира всякакви езици.

(Ехото)

(обратно)

15.

— Бре, вихри люляха гората. Снегът беше всичко навял. Но знаех аз — чакат децата и мене, и моя чувал. Пребродих планетата цяла. Направих дълбока пъртина. Донесох ви пълен чувала. Доведох ви Нова година. Кой съм аз?

(Дядо Коледа)

(обратно)

16.

Едно е слънцето — добро и светло — в небесната градина. Една-единствена като сърцето е моята родина. Коя е тя?

(България)

(обратно)

Тройна гатанка

1.

На плета се пери пак жив будилник и юнак. Има корона, но не е цар — на десет съпруги е господар. Що е то?

(Петле)

(обратно)

2.

Бавно слиза от баира. Сред площада важно спира — дългоух хубавец, виден оперен певец. Що е то?

(Магаре)

(обратно)

3.

През ливадите премина гост, пристигнал от чужбина. Службата му е такава — жабите да преброява. Що е то?

(Щъркел)

(обратно) (обратно)

Географска гатанка

— Шест български града сме ние. Кои сме? Познай! — Еднаква е моята буква — за начало и край. — Една е и моята буква — за начало и край. — И моята буква една е — за начало и край… — Шест български града сме ние. Кои сме? Познай! Д..........д К......к О.....о П....п Е......е Р.....р

(Димитровград, Казанлък, Оряхово, Пирдоп, Етрополе, Радомир)

(обратно)

Литературни гатанки

1.

В приказна градина разцъфтява на дървото в нежните обятия. Зрее, натежава, заблестява. Ден и нощ я пазят трима братя. Що е то?

(Златната ябълка)

(обратно)

2.

Житена питка — в жив огън опечена. Житена питка — на децата наречена. Житена питка — търкаля се през годините, през сезоните — белите, жълтите, сините. Достига до градове и села. Питке от Стражица, добре ни дошла. Знам кой те омеси за приказ и слава. Всяко четящо дете го познава. Кой е той?

(Ангел Каралийчев)

(обратно) (обратно)

Информация за текста

© 1998 Георги Струмски

Набиране: moosehead, 2009

Издание:

Георги Струмски. Гатанки, броилки, въртележки

Издателство „Фльорир“, София, 1998

Редактор: Георги Братанов

ISBN 954-8226-64-2

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-10-04 12:30:00

Оглавление

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

Тройна гатанка

  1.

  2.

  3.

Географска гатанка

Литературни гатанки

  1.

  2.