«Приказка за тинята»

В неделя Дявола облече расо —любимия си тоалет;и с тънка и загадъчна гримасаогледа се добре отвред.Действително в корема бе печалени — за да не бъде толкоз сух —беляза своя символ синодаленс една възглавница от пух.— Една вечерна пролетна разходка? —ми кимна леко той с рога.— Виж, вечерта е кат вдовица кроткаи цяла в нега и тъка…Съгласен бях. И посред врява шумнаведно с приятеля рогатразхождаме се дълго де ни хрумнаиз калния престолен град.И ето — късно в някаква си лавкапокани ме на отдих той.Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,с поклон и привети безброй.Погледна Дявола с усмивка блага,повдигна странно раменаи ритна с крак възпрялата до прагаогромна, грухтеща свиня.А лавката бе като всяка лавка,но странно беше тук едно:висеше над вратата калимявкаи някакво шише вино.— Виното — да! Но що за подигравкачернее се над този праг?— Това ли? Туй е попска калимявка —реклама за добър коняк…Кръчмаря се усмихна и заклима,отвън му кимна вечерта,а в ъгъла ревнаха в хор петимаи се целунаха в уста.Погледна Дявола под вежди тънки:„Я виж ги колко са добри!“Но зад гърба му някой злъчно смънка:„Добри, когато спирта ври!“Това бе юноша — намръщен, хладен.Въздъхна той и заруга:„Кой е добряк на тоз свят безотраден?И кой доволен е сега?Навсякъде чистота нито прашинка!Нито насъне светъл лъч…Летиш като изгубена снежинкасред вихрите на черна злъч…Уви, светът обърнал се в пустиня!Море от злоба и разврат!…Иди живей сред туй море от тиня,сред толкоз много кал и смрад!“Той млъкна… А през прага меланхоличнопроточи и свинята врат:„И аз от тоя свят съм недоволна:да, толкоз малко кал и смрад!…“„Червен смях“, 4 април 1923 Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5344]

Последна редакция: 2008-02-12 00:30:00