«Една секунда е вечност»

Всички в контролната зала гледаха, в очакване на отговор, астрокомпютъра, който засега мълчеше. А трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, за да се измъкнат по-бързо оттук.

— Вили, какво става? Не може да мълчи в такъв момент.

Безпокойството се беше появило в капитан Пол. Но и първи навигатор Вили Блум не бе способен да отговори, а без помощта на мощния астрокомпютър не би могъл да направи никакво изчисление за извършването на скок-пространство. От почти час се намираха тук, на напълно неизвестно място, и неприятни мисли бяха плъзнали във всеки член на екипажа.

— Пълна мистерия — каза тихо Бо Стон, млад техник, който отскоро летеше на този клас кораби. Говореше на застаналия до него втори навигатор, Томас.

— Пълна мистерия ще е, какво друго, като никой не си гледа работата — капитанът беше чул думите на младежа и това изостри още повече безпокойството му.

— Външните камери все така не ни показват нищо, за което да се привържем и определим къде сме — каза операторът Колин, който боравеше с пулта си за управление с включени на максимален обхват уреди, но все така безполезно.

Настъпи тишина. Това, че уредите сякаш спяха, камери не можещи да уловят познати места и отказващия да даде информация компютър, беше едно доста неприятно начало на нещо, което всеки би предпочел да избегне.

Внезапно включване на екрана на компютъра стресна екипажа. Веднага изкуственият глас заговори:

— Не са открити данни и информация за местонахождение. При анализ на случилото, който направих, има трептене от три стотни в милисекундата и корабът е изкривил повърхнината си на придвижване в подпространството. Имам запис на явлението, но засега не мога да дам точна формулировка. Вероятност за навлизане в непозната вселена, която все още е без доказателство — отсъствие на досега познати свойства. Обработвам отклонението и изчислявам доколко тези стотни изкривяване могат да са причина за прехвърляне в друго измерение или друга вселена — всичко това се появи и с текст на екрана, оставайки в архива на компютъра.

— Проклятие! — стисна юмруци Пол и погледна старши навигатора. И двамата знаеха, че теоретично онова, което бяха чули, е напълно възможно, но нямаше доказателство на тази теория за прехвърляне между вселени.

— Не вярвам в това — глухо каза Вили, — убеден съм, че вселените се роят в различни измерителни нива, които са без връзка помежду си. Не може така да се влиза от една в друга.