«Ако всичко се повтори...»

Отначало се показа шапката на слънцето, после изникна перчемът му — розов като главата на сънлив малчуган. Накрая, излюпило се вече, то се усмихна като в най-хубавите земни утрини и се наведе да наплиска лицето си с роса. Но тук роса нямаше.

— Интересно — обади се Щурмана. — Слънцето изгрява от запад.

„Като тогава“ — помисли си Капитана, а гласно рече:

— Тук посоките нямат това значение. Впрочем за какъв дявол сме се раздрънкали. Трябва да събудим нашенците. Спят и навярно сънуват приятни земни сънища.

— Един русоляв малчуган с лунички на лицето търкаше очи с юмручетата си и говореше насън — Щурмана показа с ръце. — Чух само да казва: „Мамо, не искам краве масло… И-е-е, толкова дебела филия…“

— Погледни онова мургаво момиченце с куклата — каза Капитана. — Сигурен съм, че ако я поиска някое друго момиче, ще я стисне и ще каже: „Няма, тя си е моя…“

— Също като на Земята — рече с болка Щурмана и се обърна встрани там, където беше кацнал звездолетът. Антените му бавно се движеха по азимут. А куполът му от това разстояние приличаше на земен глобус, от тези, дето учителите в час по география показват на учениците, въртейки ги с един пръст. Само че този глобус беше обгорен и на места потъмнял — следи от бурното начало. Тогава всичко се разви с фантастична скорост. Накъсан далечен вой на сирени се сля с боботенето на ракетните двигатели, с уплашените викове на децата и неописуемото тресене на Земята. Началното натоварване беше голямо, почти като натоварването върху първите космонавти — нямаше даже микросекунди излишно време за обиране на началната скорост. Изведнъж детският плач секна и само едно общо „ма-мооо!“ увисна в камерата на пасажерите, макар че помещенията на съвременните космически кораби бяха изолирани за безтегловността.

"Как да забравя разширените зеници на Щурмана. Той гледаше през подвижния илюминатор земните облаци, които ни гонеха, и се тресеше от някакъв невъобразимо силен страх. Щурмана, който бе летял цели двайсет години между звездите на галактиката ни и който бе срещал смъртта поне сто пъти, винаги бе намирал умение, кураж и воля да се размине с нея.