На монахините от манастира
„Консепсион“1 в Агреда
за спомен от знаменателната ни среща
на 14 април 1991 г.
И на Карол Сабик и Х. Х. Бенитес —
точните „оръдия“ в ръцете на
Програмиста.
Le hasard, c’est peut-etre le
pseudonyme de Dieu, quant il ne
veut pas signer.
(Случайността е може би
псевдоним на Бога,
когато той не иска да се разкрие.)
Теофил Готие, „Кръстът на Берни“Билокация, ж.р. Действие и резултат от глагола билокирам се.
Билокирам се (от bi- и лат. locare, от locus „място“), възвр. гл. Според някои вярвания, когато човек се намира на две различни места едновременно.
Речник на испанския език. Испанска кралска академия, 2001 г. ГЛАВА 1 Венеция, Италия Пролетта на 1991 г.Отец Джузепе Балди подмина с лека стъпка площад „Сан Марко“ в последните отблясъци на деня.
Както обикновено, той се отправи към брега на Скиавони, откъдето взе първото корабче по посока на Сан Джорджо Маджоре. Островът, присъстващ по всички пощенски картички на Венеция, някога беше собственост на неговия орден и старият свещеник го гледаше винаги с носталгия. Всичко се променяше така бързо. Дори вярата, неговата, с почти двехилядна история зад гърба си.
Балди погледна часовника на китката си, откопча последното копче на дрехата си и докато търсеше свободно място до прозореца, почисти стъклата на телените си очилца.
— Pater noster qui es in coelis2… — зашепна той на латински. И като сложи очилата си, бенедиктинецът видя, че красивият хоризонт на града с четиристотинте моста засиява в портокалови багри.
— …sanctificetur nomen tuum3…
Редейки молитвата си, отецът съзерцаваше залеза и същевременно хвърляше дискретно по някой поглед наоколо.
„Всичко е наред“, помисли си.
Бялото корабче — обичайният воден превоз на венецианци, беше почти празно в този час. Изглежда, в него се возеха само двойка японци и трима стипендианти на фондация „Джорджо Чини“, които Балди познаваше по физиономия.
Комментарии к книге «Синята дама», Делева
Всего 0 комментариев