«Великата идея на българите»

Годината 1869 ще се отличава като една от най-знаменитите колцета във веригата на новата наша история. Защото в таз година българският народ, задържаван дълго време от врътливото и досега отступающето решение на въпроса, реши се да го остави настрана и да тръгне сам напред, в събирането на своите пръснати и залинели сили и в заляганието да улучшава и поправя състоянието си.

Като за нас не е малка стъпката, която направи нашът народ, тъй също не са малки и нейните следствия. Нов един дух проникна и премина през замъртвялото наше тяло, нов живот задуха в основите на нашето устройство, нова деятелност обзе всичките наши части и ний като че се събудихме на нова борба за материалното и моралното си въздигание — с една дума, всичкият български бит като че въстава и се напъва да прави една по-силна крачка да прескочи една по-голяма пречка и да се въземе един степен по-горе в умствената стълба на своето развитие.

И като положим, че общото движение на нашето развитие стъпва в кръга на просвещението, сир[еч] че положението на народа ни се означава според положението на нашите учебни заведения според тяхното количество, според каквината им и според състоянието на нашата книжнина, то читателите ни ще са в състояние да познаят, че и стъпката, която сме направили и предлежи да направим, че излязва навън от кръга на нашето стремление към образованието.

За от таз страна като говорим, ний можем вече да кажем, че ако и да не е доколкото трябва развит народът ни, то е доволно подготвен, за да подземе всестранно въпроса за училищата, да разисква съставните негови части и да тури в действие решението, което би означавало явното мнение. Тоз въпрос, слабо досегнуван досега, не е бил сериозно и обществено разискван, но днес, види се, вече е дошел до зазрението си. Настанало е вече време, за да обърнем всичкото си внимание връз състоянието и наредбата на нашите училища. Настанало е време да се постараем, за да турим поменатото наше към просвещението движение върху основи, които да могат да оздравят умственото и нравственото ни напредвание.

За да покажем по-живо нуждата на тез реформи, нека ни бъде позволено да направим един кратък преглед на днешното наше учебно състояние.