«Срещата ми с къбръзлията»

Сам аз не съм имал случай да се срещна с него насаме, но като представител на Търновската епархия на два пътя имах случай да се представя пред него — веднъж с доктор Чомакова и не помня сега кой беше, но или бе дядо Христо, старият Търчилеща, или бе хаджи Гюрооглу от Самоков. Ние ходихме в дома му на Гьоксу, когато той подир велик везир, какъвто бе станал подир обиколката си по България, и във времето на когото беше се подало на 1856 първото онова прошение на българите за отделянето им от гърците под особено духовно началство. Сега той не беше никакъв, но взело бе да се поговорва, че може да стане пак велик везир, и ние счетохме за нужно да го наобиколим, да го позапознаем с днешното положение на въпроса ни, да поизпитаме неговите наклонности и ако е възможно някак, да го попредразположим в наша полза. Той ни прие доста вежливо за един фанатик турчин с предубеждения и бивш велик везир, говорихме доста за състоянието на раите в Турция въобще. Той се жалуваше, че турците, управлявали повън, не доразбират положението си, но мъмреше силно и на младите българи, които, ходили или неходили по Европа, и дошли тука да живеят в турско и искат да живеят като в Европа, и казваше, че ако има някой да развали държавата, то са тези хора, които нямат една определена задача и не знаят какво им се иска. Наспущали бради кюлханетата му недни и какво е това — вижте ме, аз съм европеец.

И че може ли този, който те е вчера бил, днес същият да те признае за равен с него, да ти прави тилтифи и да разсъждава с тебе по работите на управлението! Почакайте поне да измрат тия, които са си научили ръката да ви бият, и тогаз с онези, които не са могли да употребят на практика тази старата теория, и с тях се мъчете да се споразумявате, инак е нафиле. После от тези и таквизи едни разговори той ни запита отде сме, защо сме дошли в Цариград и какво правим тук, ще седим ли и ще се бавим ли. Ние му тогаз казахме, че сме дошли и сме тука като представители от градовете си да се плачим от владиците и да молим правителството да ни избави от гръцкото духовенство.