«Работниците»

По Ф. Фрайлиграт

Чест томува, що над рало гръб прегъва в жар и хлад, със ръце си що подига и извърта тежкий млат. Който в дълбини подземни е принуден да се вре с тежко бреме на гърбът си да му челяд в глад не мре. Чест на вас, работни хора, чест на шияви ръце, чест на капки пот пролени в град ли, в село л’след овце. Но да споменем и тия, цели нощи що не спят, ум на работа напрягат, глад и нужди да търпят. Книжник бил той в мрак и плесен, в прах отънал, тялом слаб, тоз, що пише стих ил’ песен, на идея волний роб. Шут, що служи за заплата, услужливий лицедей, ил’ с ученост пребогата древнекласичний лакей. Той е също пролетарий, гладен ходи, в дълг живей, побелял е в денье цветни, приживе от грижи тлей. В гроб ще падне от усилье, а детинский вик за хляб на идеи му подсича волните перья-криле. Знам аз едного такъвзи, в облаците с ум хвърчи, но за хлебец, за коричка като червей в прах пълзи. Страда — в изба е нечиста, от съдбата закован, горест, нужда го притискат и гнетят го с тежка длан. Бледен, с хлътнали му бузи пише, пише листове, а в градина светли зари озаряват цветове… Но без укор той, без болка уверява ни в живот, че поезия уж има във борбата за народ. Ако му ръце отслабват, крепне в него мисълта: на народа аз послужих, без петно ми е честта. Най-подир и той от грижи от напрягане без ред… сал нарядко се стремеше някак трескаво напред. Нощем музите с цалувка пили слепи му очи, с кал животний невълнуван, в обраците пак хвърчи. А по този хълм цветущий ходи скръбната жена и на чадо си остави име честно без петна. Чест на вас, работни хора, чест на шияви ръце, чест на капки пот пролени в град ли, в село л’ при овце. Но и тез да н’се забравят, що по цяла нощ не спят, ум на работа панрягат и укори, глад търпят.

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2007-11-19 08:00:00