«Работниците»

По Ф. Фрайлиграт

Чест томува, що над ралогръб прегъва в жар и хлад,със ръце си що подигаи извърта тежкий млат.Който в дълбини подземние принуден да се врес тежко бреме на гърбът сида му челяд в глад не мре.Чест на вас, работни хора,чест на шияви ръце,чест на капки пот проленив град ли, в село л’след овце.Но да споменем и тия,цели нощи що не спят,ум на работа напрягат,глад и нужди да търпят.Книжник бил той в мрак и плесен,в прах отънал, тялом слаб,тоз, що пише стих ил’ песен,на идея волний роб.Шут, що служи за заплата,услужливий лицедей,ил’ с ученост пребогатадревнекласичний лакей.Той е също пролетарий,гладен ходи, в дълг живей,побелял е в денье цветни,приживе от грижи тлей.В гроб ще падне от усилье,а детинский вик за хлябна идеи му подсичаволните перья-криле.Знам аз едного такъвзи,в облаците с ум хвърчи,но за хлебец, за коричкакато червей в прах пълзи.Страда — в изба е нечиста,от съдбата закован,горест, нужда го притискати гнетят го с тежка длан.Бледен, с хлътнали му бузипише, пише листове,а в градина светли зариозаряват цветове…Но без укор той, без болкауверява ни в живот,че поезия уж имавъв борбата за народ.Ако му ръце отслабват,крепне в него мисълта:на народа аз послужих,без петно ми е честта.Най-подир и той от грижиот напрягане без ред…сал нарядко се стремешенякак трескаво напред.Нощем музите с цалувкапили слепи му очи,с кал животний невълнуван,в обраците пак хвърчи.А по този хълм цветущийходи скръбната женаи на чадо си оставииме честно без петна.Чест на вас, работни хора,чест на шияви ръце,чест на капки пот проленив град ли, в село л’ при овце.Но и тез да н’се забравят,що по цяла нощ не спят,ум на работа панрягати укори, глад търпят. Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов, Снежина Гилева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4236]

Последна редакция: 2007-11-19 08:00:00