«Фрина»

Отдавна спят Атини в сън дълбок,от празненствата на Деметрис морни;и мяркат се по месечина самосамотни люде, низ свещений пътот Елевзис завръщайки се късно.В безмълвието нощно мирно тънатчертозите и мряморните сградиво сянката на тъмните оливи;а горе там тайнствено над хълма,кръз булото на нощната мъгла,изстъпва храмът дивен на Палада —като че блян от морний сладък сънна многолюдний град, заспал под него.Отдавна спят Атини в сън дълбок.Едни не спят в чертозите на Фринапоклонниците нейни. Буйна глъчехти оттам: те пиршествуват в честна гордата хетера — в чест и славана хубостта, която в Елевзисднес погледа им с облика си дивеночарова и възхити… Събранина буен пир, окичени с цветя,излегнати на губери коринтски,лежат хетери в нега упоени,во накити от маргарит и пурпур,с полуприкрита благовонна гръд —и грей сред тях, като посред звездиВечерницата, златокоса Фрина.Възмогнати над бронзови амфори,езици пламък, сякаш е обзетот някакво вълшебство, свят и сенкинад гостите пируващи премятат.Фригийско вино лей се изобилноЗа гостените во потири златни,поднасяни от хубавци момчета;рабите черни в сребърни блюдаразнасят даровете на Приапа.И сам Приап, усмихнат благосклонноОт пиедестала мряморен, изглеждакак наедно с хетерите пируваотборний цвят от граждани атински.На пир у Фрина — чест е за отбрани!И сбрани бяха тука рой артисти,посланици софисти и архонти.То беше пир без грации. — Неспирно,като каскад, се мятаха слова,кръстосваха се остроти и мислии въжделено взора взор пронизва.А лятната нощ през прозорците гледав чертога пиршествен и лее,со тихата прохлада, ароматот миндали, оливи и неранзи,и дъха страст и него во сърцата.По Фринин знак, зад стройните колони,подобно на видение въздушно,се появи харита Агатея —сам се тя таз вечер появи,и не в рой танчарки, както други път,и не в хитон, тъй както друга вечер,а нага — само тънък син вуалзаметнала през кършена снага,косата й, с гирлянда теменужкиобвита, блясна в камъни безценни.Замлъкна пирът буен мигновено,замряха думи страстни на устаи чашите подигнати се снеха…Тампан и флейти огласиха тихочертогът глъхнал. И възторжен кликекна, — ответ на крехкия поклонот младата харита.                        Тя свенливопристъпи, спря се — и полетя в миг,нечакано подзела вихрен танец,под ритма на йоническия химн…Но първий вихър тихо се улягаи стройний стан по-бавно и по-бавносе вие кършен. В страстните извивисе ту отбули от вуала синпрасецът на крачето й вълшебно,ту се отголи, трепетно бедрои пак заметне; ту при бързий мах