«Луд гидия»

„Криво седи, право съди         стар кадия: — не оставя на мир село         луд гидия! Не е лудо като други         от селото — тамбура му яворова         на бедрото. Рано утром млад гидия         почва леко, свири леко, а се чуе         надалеко; надалеко по полето         до жътварки — сърпи пущат и зафърлят         паламарки. Плясват ръце и залавят         хоро вито — извиха се, изтъпкаха         златно жито… Дойде пладне, лудо-младо         не почива, колко свири, толкоз повеч         зле отива: че се чуе до невести         на реката — те забравят бухалките         и платната, та на хоро се залавят         пощурели, дойде порой и отвлече         платна бели… Падне вечер, луд гидия         не престава — на бабите край огнище         мир не дава; насам, натам — унесат се         в глас далечен; огън гасне — все зелника         недопечен!“ Криво седи, право съди стар кадия: „Скоро тука тамбурата, луд гидия. Де, да видим що е това за свят чудо, как тъй става старо — младо, младо — лудо.“ Занаглася тамбурата момко млади — стар кадия по брадата се поглади; дръпна лудо теловете за налука — стар кадия кравай мустак позасука; ей го спрепна, ей го метна изведнъжка — че се сепна кадиево сърце мъжко; и непочнал истинската луд гидия — на юнашки нозе рипна стар кадия: сви, изви се чак от подът до тавана! — паницата с мастилото от дивана и торбите с харзували по стените, като пилци полетяха из мъглите… „Свири, свири, бог убил те, луд гидия, божа дарба не заптисва стар кадия! Свири, струвай старо-младо, младо-лудо: що е божа дарба — то за свят е чудо.“

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова и Виктор Гугушев

Публикация

П. П. Славейков, Събрани съчинения в осем тома, том 1. Български писател, С. 1958.

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-22 10:00:00