«Опитът „Аргус-1“»

Професор Бертален беше втренчил поглед върху бюрото си, на което преди няколко минути секретарката му нареди странна „изложба“ и след това го остави сам.

По средата, върху няколко документа, написани на машина, лежеше дебела тетрадка с тъмносиня пластмасова корица. Вдясно се намираше малка купчина лични дребни вещи: ръчен часовник, два златни пръстена, личен паспорт, автобусна карта, джобно ножче, химикалка „Паркер“. В другата половина на бюрото се виждаше нещо като уред, приличащ на слухов апарат, със сгънат проводник върху голям празен плик, в който — ако се съдеше по адреса и пощенския печат — вероятно беше пристигнала цялата пратка.

Прозорците на работната стая в партера гледаха към парка на института. Балконската врата беше широко отворена и през нея прииждаха приятни ранни есенни слънчеви лъчи и топлина. На терасата свирукаха и подскачаха косове.

Професорът най-после излезе от вцепенението си и пръстите му с нервно треперене посегнаха към тетрадката със синя корица. Той я въртеше в ръцете си така, като че ли никога не беше я виждал. Погледът му машинално се плъзна по надписа, направен върху бял етикет с черен туш: „ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ДНЕВНИК — ОПИТ «АРГУС—1». Д-р Геза Мартин. Церебрология“1. Разтвори я някъде по средата, прелисти обратно няколко страници и започна да чете…

От опитните животни номер 17 /Зеро, немска овчарка мъжкар/ се оказа най-умен. В един спящ период две РЕМ-фази! (Бягане на място — имитации, паузи, мърдане на уши и опашка…) Определени сънни рефлекси!

Реших, че за третата фаза на опита ще използувам Зеро. Дотогава ще го привикна към себе си. Занесох го в къщи. Целта е ясна. И пътят, водещ към нея. Сега вече само трябва да намеря средството, с което да достигна целта! Методът игла-електрод не е добър. Разрушава мозъчните тъкани. Едно е сигурно: ще изходя от съня! Та нали сънят не е нищо друго освен вътрешен филм, чиято снимачна камера е окото, а прожекционната машина, филмовата лента и екранът се крият в мозъка… Като първа стъпка ще експериментирам по някакъв начин да уловя и да изведа този „вътрешен филм“.

Не съм напреднал много. В специалната литература освен сомниологичния