От всичко на света, най-обичам тези фантастични съботни следобеди. Мама вече е разчистила трапезата от обилния обяд, сипала е първите чашки домашна силовица и на верандата оставаме само мъжете — татко, дядо, вуйчо Грую и този път като приятна изненада — чичо Койчо, дето миналата година се върна от корабите — обиколил бил свят и половина, вика дядо.
Никой не ме гони в другата стая — и аз тупарлака съм утрешен мъж, вика тати, нека се уча на мъжки приказки. Много ми се иска за бъда днешен мъж, ама като не може, съм съгласен и на утрешен. Важното е, че ме имат за свой и ме оставят на трапезата да стоя на отделен стол.
Отначало винаги започват с разни глупости за разни жени или правене на пари, тати вика, че било важно, ама аз хич не ги слушам. К’во значение има на коя й е бил по-голям балкона, на коя задния двор. Няма да живея при нея, я! Пък и за парите, все някакви „прецакани“ и „изработени“ хора споменават, нищо не им се разбира. Виж, като заговорят за политиката на далечни страни, това чакам!!! Това Америка, това Русия, това Африка, там стават интересните работи…
И днеска всичко почна когато мама простря на задния чердак телевизора. Тя му е изборидала по краищата на медийното платно едни красиви первазчета с целуващи се гълъбчета — не ти е работа! Та върху това еднометрово килимче започнаха да се редят образи и звуци от света, и всички други разговори затихнаха:
„Вече трета седмица боевете по поречието на река Замбези продължават с променлив успех на прогресивните европейски сили. Най-голям напредък имаха частите на Тринадесети Трансилвански корпус «Вампирите», но откак замбийските диктатори поканаха на помощ наемници от Хаитянската Зомбармия, нещата се усложниха. Възниканаха проблеми с прехраната на трансилванските командоси, които са съвсем естествени като се има предвид метаболизма на нашите «червени каски». Омиротворителният ход на обединените европейски сили се затруднява и от намесата на отделни групи от местното терористично движение «Патриотичен фронт на черните магьосници».“
На екрана се мярнаха демонстранти с плакати: „ЕВРОПИЙЦИ ВЪН ОТ АФРИКА“.
— Че к’во им пречат толкова зомбитата на трасилванците, бре Койчо? Я с какви армии се справиха преди две години. — Тати винаги пита чичо Койчо, щото той е учен и много знае.
Комментарии к книге «Третото пришествие», Атанас П. Славов
Всего 0 комментариев