«Единствената възможност»

1132


4 страница из 5
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Милт ликуваше. Тя се предава! Той сграбчи доста пълната й ръка и я стисна в порив на мъжка страст. Тя се дръпна и каза:

— Дай ми поне време да си помисля, Милт!

— Ще ти се обадя утре сутринта — бързо отговори Милт.

В дванадесет я изпрати до къщи и запечата гореща целувка някъде между носа и устата й.

* * *

В осем сутринта Милт вече се обаждаше. Гласът й беше сънен, а отговорът — кратък.

— Не.

— Не?

— Смятам, че трябва да почакаме. В края на краищата няма за какво да бързаме…

— Няма за какво?! — простена Милт. — Само ако знаеше!

— Какво?

— Колко те обичам, Наоми! Не мога да живея без тебе! — възкликна той с неподправена искреност, съзнавайки ясно верността на думите си.

— Нека да помисля още — каза Наоми.

Тя мислеше. В девет вечерта телефонът на Милт иззвъня и Наоми промълви най-хубавата, най-съкровената дума.

— Да. Бих искала само…

— Каквото и да е! — възторжено изрева Милт. — Искай!

— Иска ми се да почакаме до есента. Нямам нито една прилична лятна рокля, Милт, така че, ако нямаш нищо против…

— До есента?! Не, Наоми, това е невъзможно!

— Защо? С кого се надбягваме? Не си се запознал още с родителите ми…

— Не можем да чакаме — продължи Милт с истерична нотка в гласа. — Просто не можем. Повярвай ми, Наоми. Трябва да се оженим незабавно. Днес. В краен случай утре.

— Не разбирам поведението ти — сурово го прекъсна тя. Настъпи мълчание. — Ще помисля.

Тя мислеше. Измина още един ден.

След това вечерта на втория ден Наоми се появи в дома му с голяма чанта.

Това беше най-късият от всички регистрирани (а и нерегистрирани) медени месеци. Веднага след церемонията Милт трескаво натика съпругата си във вратата на стая номер 15 (мотел „Градина на южните удоволствия“), захвърли чантата и изстреля:

— Сега ще се върна. Имам страшно важна среща. Въпрос на живот и смърт. Тичам, летя.

Той се втурна надолу и се понесе по улицата, пробягвайки стотина метра, преди да се сети да вземе такси.

* * *

Зеленото човече се появи точно в полунощ. Без фокуси, без ефекти — просто влезе през вратата и я затвори след себе си. Милт сияеше като меден тас.

— Всичко е наред. Както обещах. Имам си половинка и прочие. Официално.

Протегна брачното свидетелство.

Зеленият посетител взе документа от пръстите на Милт, огледа го придирчиво. Големият му нос се набръчка. Бавно поклати глава и върна документа.

Комментарии к книге «Единствената възможност», Кючуков

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства