Милт ликуваше. Тя се предава! Той сграбчи доста пълната й ръка и я стисна в порив на мъжка страст. Тя се дръпна и каза:
— Дай ми поне време да си помисля, Милт!
— Ще ти се обадя утре сутринта — бързо отговори Милт.
В дванадесет я изпрати до къщи и запечата гореща целувка някъде между носа и устата й.
* * *В осем сутринта Милт вече се обаждаше. Гласът й беше сънен, а отговорът — кратък.
— Не.
— Не?
— Смятам, че трябва да почакаме. В края на краищата няма за какво да бързаме…
— Няма за какво?! — простена Милт. — Само ако знаеше!
— Какво?
— Колко те обичам, Наоми! Не мога да живея без тебе! — възкликна той с неподправена искреност, съзнавайки ясно верността на думите си.
— Нека да помисля още — каза Наоми.
Тя мислеше. В девет вечерта телефонът на Милт иззвъня и Наоми промълви най-хубавата, най-съкровената дума.
— Да. Бих искала само…
— Каквото и да е! — възторжено изрева Милт. — Искай!
— Иска ми се да почакаме до есента. Нямам нито една прилична лятна рокля, Милт, така че, ако нямаш нищо против…
— До есента?! Не, Наоми, това е невъзможно!
— Защо? С кого се надбягваме? Не си се запознал още с родителите ми…
— Не можем да чакаме — продължи Милт с истерична нотка в гласа. — Просто не можем. Повярвай ми, Наоми. Трябва да се оженим незабавно. Днес. В краен случай утре.
— Не разбирам поведението ти — сурово го прекъсна тя. Настъпи мълчание. — Ще помисля.
Тя мислеше. Измина още един ден.
След това вечерта на втория ден Наоми се появи в дома му с голяма чанта.
Това беше най-късият от всички регистрирани (а и нерегистрирани) медени месеци. Веднага след церемонията Милт трескаво натика съпругата си във вратата на стая номер 15 (мотел „Градина на южните удоволствия“), захвърли чантата и изстреля:
— Сега ще се върна. Имам страшно важна среща. Въпрос на живот и смърт. Тичам, летя.
Той се втурна надолу и се понесе по улицата, пробягвайки стотина метра, преди да се сети да вземе такси.
* * *Зеленото човече се появи точно в полунощ. Без фокуси, без ефекти — просто влезе през вратата и я затвори след себе си. Милт сияеше като меден тас.
— Всичко е наред. Както обещах. Имам си половинка и прочие. Официално.
Протегна брачното свидетелство.
Зеленият посетител взе документа от пръстите на Милт, огледа го придирчиво. Големият му нос се набръчка. Бавно поклати глава и върна документа.
Комментарии к книге «Единствената възможност», Кючуков
Всего 0 комментариев