«Приказка за тинята»

В неделя Дявола облече расо — любимия си тоалет; и с тънка и загадъчна гримаса огледа се добре отвред. Действително в корема бе печален и — за да не бъде толкоз сух — беляза своя символ синодален с една възглавница от пух. — Една вечерна пролетна разходка? — ми кимна леко той с рога. — Виж, вечерта е кат вдовица кротка и цяла в нега и тъка… Съгласен бях. И посред врява шумна ведно с приятеля рогат разхождаме се дълго де ни хрумна из калния престолен град. И ето — късно в някаква си лавка покани ме на отдих той. Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка, с поклон и привети безброй. Погледна Дявола с усмивка блага, повдигна странно рамена и ритна с крак възпрялата до прага огромна, грухтеща свиня. А лавката бе като всяка лавка, но странно беше тук едно: висеше над вратата калимявка и някакво шише вино. — Виното — да! Но що за подигравка чернее се над този праг? — Това ли? Туй е попска калимявка — реклама за добър коняк… Кръчмаря се усмихна и заклима, отвън му кимна вечерта, а в ъгъла ревнаха в хор петима и се целунаха в уста. Погледна Дявола под вежди тънки: „Я виж ги колко са добри!“ Но зад гърба му някой злъчно смънка: „Добри, когато спирта ври!“ Това бе юноша — намръщен, хладен. Въздъхна той и заруга: „Кой е добряк на тоз свят безотраден? И кой доволен е сега? Навсякъде чистота нито прашинка! Нито насъне светъл лъч… Летиш като изгубена снежинка сред вихрите на черна злъч… Уви, светът обърнал се в пустиня! Море от злоба и разврат!… Иди живей сред туй море от тиня, сред толкоз много кал и смрад!“ Той млъкна… А през прага меланхолично проточи и свинята врат: „И аз от тоя свят съм недоволна: да, толкоз малко кал и смрад!…“ „Червен смях“, 4 април 1923

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-02-12 00:30:00