«Северно сияние»

Стозвучний рев на битката вседневнане стихва в снежните поля.И върху бледните челаСмъртта чертай, развихрена и гневна,зловещия си жертвен знак.А вихрите сред степите безбрежниотбрулят жълтите листа,забравени от есента,и разпилели къдри белоснежни,ридаят в ледения мрак.Но стъпват твърдо легиони гордипо своя буреносен път,над тях шрапнелите мълвятзаканите на обезличени орди,прокълнати пред бащин праг.А всички страдущи и морни братя,осъдени на вечен гнетот рухващия стари свет,целуват с трепет стъпките им святи,вбраздени в кървавия сняг.От сибирските мрачни хижи,от каменния Петроград,презрели делничните грижи,червените тълпи се нижат,сплотени твърдо брат до брат.А тъй жестока е борбата!Отде не плъзна хищен враг?И кой престъпник на земятане тръгна с кървав нож в ръкатада сее ужаси и мрак?Налете с кървави пълчищанастръхналият Капитал,обърна в дим и пепелищана Сибир мирните селища,вериги нови изковал.Но гръмна мълния метежнанад синовете на нощтаи в свойта участ неизбежнастопиха се кат преспа снежнанедоброими пълчища.Безумец е, кой хвърля шепапръст — с пръст слънцето да затъмни,и кой надежда храни слепада спре стихията свирепана океанските вълни.Да бъде крепка, братя,десницата ви свята!Вий първи в тъмнинатазапалихте звезда.Лъчът й ще учуди,зовът й ще пробудизадрямалите людекъм хляб и свобода.И вихър от крилатидуши ще да разклатипрестъпните палатина земната беда.Да бъде крепка, братя,десницата ви свята!Вий първи в тъмнинатазапалихте звезда.От руските поля далеч до Атлантика,през тайнствения лес на Индия безкрайнаи всъде по света, де пот и горест блика,трепти с рубинен лъч сияние велико,открило със любов свещената си тайна.И неговия лъч е взор на херувим,и неговия зов е гръм: „Да победим!“Тълпи се легион до братски легионии бурното море издига се и тътне:„Станете вий, деца, вий, робски милиони,притиснати под златни кървави корони,угасващи в нощта и в сънищата смътни!Станете вий, деца на Лондон, Берлин, Рим,умира старий свят, ний нов ще сътворим!…“И блика над света туй северно сияние,огряло огнен път през кървавата вечер,и робските деца възрастват в великани,в смирените сърца разбуждат се закании тътне все напред рубинения глетчер.А неговия зов лети кат светъл химн,а неговия химн гърми: „Ще победим!“ Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5369]

Последна редакция: 2008-02-13 09:00:00