«Боршука»

Боршука — така бе известен в града ни. А гражданското му име е Иван Енев Боршуков. Кореняк казанлъчанин. По професия железничар. Бил е чиновник движение на гара Казанлък, първият началник-гара на гара Сахране при откриването на новата жп линия за София и т.н., за да дочака пенсия като началник-гара Тулово.

Но Боршука беше далеч по-малко известен като железничар, отколкото като особняк, зареден с много хумор. И то толкова много, та понякога е ставал и негова жертва.

Бил началник на гара Тулово. И нали дяволът си нямал работа, подшушнал на Боршука да направи нещо забележително. И той го направил.

Хванал едно магаре, сложил на главата му червената шапка на чиновник движение и го изтипосал на перона да посрещне влака от Стара Загора.

Влакът спрял до магарето и пристигащите пътници отначало останали в недоумение, но след това по целия перон на гарата паднал голям смях.

Паднал, но не от смях, и Боршука. Още на другия ден го снели в длъжността, която отредил на приятеля си Марко — чиновник-движение.

Но това обаче не снело чувството му за хумор.

Един известен с пословичната си свидливост туловец трябвало да пътува за София, но пари за път не му се давали. Примолил се на Боршука като железничар да го вреди някак си да пътува безплатно.

Боршука му обещал, че ще го „оправи“, като му дал и съответната инструкция:

— Зададе ли се към тебе кондукторът, почваш да въртиш палците на ръцете си напред и тихичко запяваш — До-ре-ми-фа-сол!

Туловецът направил така, както го научил Боршука и безплатно благополучно пристигнал в София.

На връщане повторил същия номер, но кондукторът бил непреклонен. Не само, че му откъснал билет, но и го скрепил със солидна глоба.

Още със слизането си на гара Тулово, разгневеният туловец нахълтал в канцеларията на Боршука и му кряснал:

— Боршук, защо ме изигра?

Боршука не му отвърнал, запазил спокойствие и го накарал да му разправи всичко, какво е станало и на отиване и на връщане. И като го изслушал, зацъкал с език и рекъл:

— Че толкова ли си тъп и будала, бе? Нали се връщаш, че нали пътуваш в обратна посока. Ами и обратно трябваше да въртиш палците, а и нотите да ги пееш обратно — сол-фа-ми-ре-до!

И повече не се разправял. Пък и бързал, че жена му му изпратила телеграма:

Днес си пристигам. Чакай ме на гарата! Нося багаж.