«Как Лесньо измисли заклинания и новите му страдания»

Кривак вълшебен Край реката под върбатаоще отзаранаЛесньо вързал е козатаздраво със колана.Нека тъпче със копита!Нека мечи бесно! —Той чете и препрочитаприказка чудесна.Приказката за юнака,за юнака със кривака,който щом съзирал враг,викал страшно: „Бий, кривак!“А кривака му завчасвтурвал се и — прас, прас, прас —биел, докато юнакаму не викнел: „Чакай, чакай,стига му е тоя бой,стига вече, мирен стой!“Край реката под върбатаЛесньо гледа си в краката,дъвче сламки и се мръщи,неспокойно се обръщату по гръб, ту по корем —уф, какъв проклет проблем!Да, един кривак вълшебенкак му е потребен!То това е леснинатада пасе без труд козата.Тъй де — вместо да я гонипо шубраци и раздоли,по баири и падини,по гъстаци и ровини,тук ще си стои на мира,а отвред ще я запира,щом като направи знакчудният кривак.И тогава мисъл умнакато мълния му хрумна.Лесньо рипна на кракаи си рече: „Да, така!Как не се досетих, как? —Ето моя стар кривак,както си е прост и дребен,ще превърна във вълшебен!За целта ми е потребнозаклинание вълшебно!А това е толкоз лесно —баба Даша често, честозаклинания мъглявиза едно и друго прави.Само трябва като неяаз сега да съумеяда намеря думи странни,думи странни, неразбрани.Май намислих!… Ето, етозаклинание, с което…“И момчето заломоти:„Готи, воти, воти, готи!“Завъртя се в кръг надяснои току завика бясно:„Раци, раци, върколаци,върколаци по сокаци,върколаци в пущинаци,върколаци, раци, раци,аз съм приказен юнак.Ставай, бий, кривак!“Лесньо млъкна, позачака,но лежи си там кривака.Хъм, сега какво да прави?Тъй ли всичко да остави?В друго заклинание е ключа,пак ще пробва и ще случи:„Бръми, бръми, таласъми,таласъми по налъми,таласъми с дяволицив запустели воденици.Аз съм приказен юнак,ставай, бий, кривак!“Пак замлъкна, позачака,но лежи си там кривака!Лесньо много се нервира,към кривака се затирии натисна го със крак,викна: „Хайде, бий, кривак!“А кривака, без да чака,щом настъпи го юнака,фют, изскочи из треватаи го перна по главата.Ахна нашият смелчага,хукна презглава да бяга:„Олеле, какво се случи,втори път ще ме улучи.Майчице, загазих пак,чакай, спри, кривак!“Но след малко се обърнаи в земята си потъна:„Гледай ти какъв глупак —плаша се от прост кривак!“Огледалцето ми дай! Лесньо вгледа се в козатаи смутен продума:„Виж я само как се мята —хрупа й се шума!“Но едвам това изрече,скъса тя коланаи веднага се завтечеправо към бостана.Лесньо хукна да я гони.Но току се стресна —сякаш че от небосклонамълния проблесна!Мълния ли? Става нещо!